Ezine.bg»Споделени Истории»Моята Драма»Моля се някой ден Господ да ми прости за аборта

Моля се някой ден Господ да ми прости за аборта

Моля се някой ден Господ да ми прости за аборта
Здравейте. Не задавам никакви въпроси и не търся съвети - просто искам да излея мъката си, защото повече не мога да я държа в себе си, а вече няма с кого да я споделя. Преди седмица разбрах, че съм бременна. Изобщо не съм се замисляла над варианта да го родя, защото по една или друга причина нямам възможността да го направя. Естествено споделих със най-близките ми приятели - сестра ми и нейния приятел, който считам за близък като брат.

Дори мога да кажа, че ми е по-близък от сестра ми, както и да е. Не бях готова да кажа на таткото, че съм бременна, а и все още не съм го направила. Само че. . . сестра ми и приятеля й, те също са много близки с таткото, отишли при него и му казали. А неговите думи били: "Ама тя ми каза, че взима хапчета! ", като че ли само аз съм виновна.

Направо се чудя на ограничеността му, не знае ли, че контрацептивите все пак не дават 100% гаранция, както и да е. Разбрах също така, че е казал и: "Мене това не ме интересува! ". Вярно е, че не излизаме от дълго време - само от 2 месеца, не очаквам да ми каже, че е щастлив от факта, че съм бременна, но поне се надявах да ми звънне, да ме попита как съм след тази новина, какво мисля да правя.

Въобще. . . очаквах да ми се обади. Но не! Ни вест, ни кост от него. Въпреки, че също не съм готова за това дете, ми стана много болно от неговата незаинтересованост и също не съм му звъняла. Знам, че в скоро време ще трябва да говоря с него и лично да му кажа за намерението си да махна детето и за това, че не го задължавам с нищо.

Интересното обаче е, че откакто разбрах, че съм бременна, не съм спирала да плача. Не съм готова за майка, но няма как да не ми е тежко, че ще го убия. Няма как да не се запитам как щеше да изглежда, дали щеше да прилича на мен, момиченце или момченце щеше да бъде. И когато се замислям сякаш огромен камък притиска сърцето ми.

Осъзнавам, че това е моментът, в който имам най-голяма нужда от подкрепа от най-близките ми приятели, от подкрепа и утеха, защото ако съм сама ще се срина и физически и психически. Но. . . те ме изоставиха. Незная техните причини, нито дали таткото не ги е наговорил нещо, но престанаха да ме търсят, когато им звъня не си вдигат телефоните. . .

А аз не преставам да плача. Искам да говоря с някой, да си излея мъката, да си изплача проблемите, защото повярвайте ми, не е никак лесно да знаеш, че убиваш собственото си дете, а няма с кой да го споделя и си го пазя в себе си. Само възглавницата ми късно вечер попива горещите ми сълзи. И се моля някой ден Господ да ми прости за аборта.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (22)

Изпрати
Borcho Boreto
Borcho Boreto
19.02.2017 07:04
минало е доста време и незнам какво решение си взела но се надявам да е правилно, аз ще разкажа мойта история за хората който им предстой да вземат такова тежко решение!Аз съм мъж на 36 г с три сериозни връзки в миналото от който трябваше да имам 3 деца и слава Господи 4тото ми се роди живо и здраво момиченце с 6г опити инвитро и хиляди левове за процедури ,първата ми връзка беше с едно добро момиче което беше по голямо от мен но семейството ми беше против връзката ни и аз се принудих да я накарам да мехне детето ни закоето много съжалявам до ден днешен ,вторати ми сериозна връзка момичето направи 2 аборта от мен въпреки че ги исках и 2те но тя беше против и сега съм с жената от която имам моето слънчице ,няма ден в който да не изпитвам вина за това което съм направил и усещах още преди да срещна бъдещета майка на мойто дете че може и да нямаме дечица като наказание за мойте грехове както и стана,точно когато бяхме загубили надежда и не мислехме за това почнаха да ни се случват страни неща като съдбата ни пращаше спонтано на такива места в който в последствие разбирахме че са известни манастири в който хората се молят за дечица ,толкова затънтени бяха че ако ги търся еддва ли ще ги намеря но след това и 2та ги даваха по нова терлевизията с което се стъписах заящото единя беше в Гърция на остров Тасос.Нека всеки прецени дали плащаме греховете си солено и какво може да ни коства това за вбъдеще независимо дали си жена или мъж!
0
0
Мариана
Мариана
04.06.2015 12:02
запази детето, не знаеш дали това не е единствената ти възможност да станеш майка... може никога повече в живота си да не забременееш, всичко се случва, нали!?
4
1
георгиева
георгиева
19.03.2015 16:03
абортът е убийство ,не го прави ,ще съжеляваш горчиво роди го и тези тревоги ще свършат Не чакай от другите нищо Само ти си отговорна за този живот той е божия дар и нямаш право да го убиваш колко хора се мъчат да заченат инвитро и не става Пази детето си от всички и от всичко
3
0
мария
мария
31.03.2014 08:59
Ти трябва да решиш сама какво да правиш и да си носиш кръста за решението цял живот.на твоите години и аз направих аборт ,който едва не ми отне живота -не за друго ,а защото децата са били две и в малки месеци не различиха лекарите двата плода .Абортирах единия ,а другият останал да расте и когато пак отидох ме кюртираха и го убиха окончателно .Години вече ги сънувам тези деца ,знам ,че е грях,но и знам ,че не можех да ги гледам.После естествено останах без деца,но всеки си носи кръста.
3
2
аз
аз
30.03.2014 20:18
Според мен ако го родиш, един ден това дете ще те прави най-щастливата майка на света :) А като цяло е всеизвестен факт, че жените сме много по-силни от мъжете, така че смело напред!
Можеш да отидеш до църквата, ей така да поседиш вътре или да поговориш със свещеник...Господ дава сила...наистина
4
0
Atanas
Atanas
14.10.2013 14:42
след като си взимала хапчета по добре го махни защото детето може да е с увреждания посаветвай се лекар
2
2
Велислава
Велислава
09.10.2013 16:45
Грехове, проклятия, убийства. Абе хора, в кой век живеете бе! Я вземете се събудете и си отворете широко очите.
Аз съм на 34 и имам 2 деца - на 14 и на 4 години. От 17 години съм с един мъж, който е баща на децата ми. Ще започна с това, че преди да родя голямото си дете имам аборт. С таткото бяхме заедно от 3 месеца, а аз бях 2-ри месец бременна, а ужким се пазехме. Решението да махна бебето го взехме заедно.
После решихме да си имаме дете и си го направихме и така се роди голямата ми дъщеря.Сложих си спирала, която обаче на 3-я месец изхвърлих, т.е. организма ми я изхвърли. Трябваше да изчакам един месец, за да поставя друга. Еми нямаше слагане на друг модел спирала, а имаше още един аборт. Тогава се установи, че имам аномалия - постоянна овулация, случва се много рядко, но е факт. В комплект с това, че се оказа, че за да забременея ми е нужно само да живея до казарма, а войниците да кихнат комбинацията беше феноменална. Направих аборт и сложих спирала. Когато решихме, че искаме второ дете махнах спиралата.
Разказвам ти това, за да знаеш, че няма да синито първата нито последната, която ще направи аборт, както и тази история е стара колкото и света, както се казва.
"Таткото" в твоя случай е задник. Една жена не може сама да си направи, трябва й мъж или донор. В твоя случай е имало мъж, а не бурканче сперма. След като той не желае да поеме отговорност за това, което е направил му тегли една и вземай решението сама. Дали ще го оставиш или не е твое ЛИЧНО решение. Тежко решение е.И на мене ми беше тежко. Трябва много добре да сложиш на кантара плюсовете и минусите. Като забравяш да се влияеш от неща като убийство, проклятие, дамгосване, грях и всякакви такива "морални" и остарели определения и разбирания. Поплачи си, така ще ти олекне, но мисли много добре.
Ако искаш ми пише на лични
Позжелавам ти успех.
6
0
stand
stand
06.10.2013 19:41
постъпи така че когато се обърнеш назад да си начисто със себе си.И бъди разумна при избора си на следващия ти партньор,сериозно.
4
0
33
33
06.10.2013 00:47
Зависи на колко години си, едно детенце винаги дава надежда за борба и живот. Но, ако наистина не си готова и няма кой да ти помага с грижите, няма смисъл да обременяваш още един човешки живот. Хората са такива, нещастници. Те първа ще започнеш да се разочароваш и да разбираш колко ограничени и глупави са всички.
Успех и много късмет !
2
0
жена
жена
06.10.2013 00:17
В тази ситуация, имайки предвид,че другата страна не изказва мнение и явно бяга, трябва да послушаш единствено и само себе си. Помисли си добре-сложи всичко на кантара, ползи-вреди итн. Много е тежко това решение-бих казала убийствено.Но не забравяй, че не разполагаш и с много време за мислене. Но помни едно-няма да го изтриеш от мислите си цял живот-много гадна прогноза-но това е живота. Дай Боже когато си готова да имаш деца и да не се обръщаш назад ... ида си щастлива.
2
0

Рейтинг

4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка: