Той е на 250 км. от мен и сигурно прегръща друга
АнонименНовак
На 14 години съм и знам, сега ще кажете, че съм прекалено малка да обичам, но е така.
Лятната ваканция отидох при роднини. Там има едно момче, ще го наричам И. До сега не ме е забелязвал, но когато го видях, той беше много мил с мен. Започна да ме закача и да ме прегръща. Отначало се дърпах, но не отричам че ми хареса.
Искаше да се снимаме и аз се съгласих. Когато се разделяхме той ме изпрати. Вечерта, когато излязох той дойде и седна до мен. Прегърна ме и аз изтръпнах . Усетих онези пеперуди в корема си и как постепенно се изчервявам. Така беше няколко вечери. . . идваше при мен, прегръщаше ме, докато една вечер не пожела да се разходим. Аз приех. Отидохме в парка и той ме прегърна и ме целуна. Беше вълшебно. . . Не знаех какво да правя. .
Знаех, че нищо няма да се получи но сякаш нещо ме влечеше към него и не исках да ме пуска. . .
Всеки знае обаче, че прекалено хубаво не е на хубаво. . . . една вечер дойде при мен, но вече беше станало време да си ходя. Попита ме дали искам да се разходим и аз му отказах. Тази вечер ме плашеше и за това не му дадох да ме изпрати а помолих един приятел.
И. се ядоса и каза такива неща, които вечно ще помня. Бях му бясна и през целия път не казах нито дума. Идеше ми да крещя. . . но мълчах. На другия ден той ми се извини, но едно извинение не оправя нищо. . . въпреки това аз пак го прегърнах. . . Вече бях хлътнала по него до такава степен че вечер заспивах с неговата снимка на екрана на лаптопа. . .
Имаше малко време преди да си тръгна от роднините ми. . . Не исках да си ходя. Нещо ме спираше и сърцето ми се късаше само при мисълта, че на другия ден ако замина него няма да го има и няма да усета прегръдките му и парфюма на който още миришех. . . Такава болка в гърдите за пръв път усетих. . . .
Сякаш сърцето ти ще избухне и една буца на гърлото не се махаше. . . Какво ставаше с мен. . . нима бях хлътнала до такава степен? !
Ето сега съм тук. . . два месеца след като го видях за последно. . . опитвам се да го забравя, да се разсея да харесам друг. . . не става. . . имам чувството че заради разстоянието го харесвам още повече. . .
Липсва ми, но той е на 250 км. от мен и сигурно прегръща друга. . . Не си пишем, не се чуваме. . . Моля Ви, дайте ми съвет как да го забравя защото не мога. . . не става
Лятната ваканция отидох при роднини. Там има едно момче, ще го наричам И. До сега не ме е забелязвал, но когато го видях, той беше много мил с мен. Започна да ме закача и да ме прегръща. Отначало се дърпах, но не отричам че ми хареса.
Искаше да се снимаме и аз се съгласих. Когато се разделяхме той ме изпрати. Вечерта, когато излязох той дойде и седна до мен. Прегърна ме и аз изтръпнах . Усетих онези пеперуди в корема си и как постепенно се изчервявам. Така беше няколко вечери. . . идваше при мен, прегръщаше ме, докато една вечер не пожела да се разходим. Аз приех. Отидохме в парка и той ме прегърна и ме целуна. Беше вълшебно. . . Не знаех какво да правя. .
Знаех, че нищо няма да се получи но сякаш нещо ме влечеше към него и не исках да ме пуска. . .
Всеки знае обаче, че прекалено хубаво не е на хубаво. . . . една вечер дойде при мен, но вече беше станало време да си ходя. Попита ме дали искам да се разходим и аз му отказах. Тази вечер ме плашеше и за това не му дадох да ме изпрати а помолих един приятел.
И. се ядоса и каза такива неща, които вечно ще помня. Бях му бясна и през целия път не казах нито дума. Идеше ми да крещя. . . но мълчах. На другия ден той ми се извини, но едно извинение не оправя нищо. . . въпреки това аз пак го прегърнах. . . Вече бях хлътнала по него до такава степен че вечер заспивах с неговата снимка на екрана на лаптопа. . .
Имаше малко време преди да си тръгна от роднините ми. . . Не исках да си ходя. Нещо ме спираше и сърцето ми се късаше само при мисълта, че на другия ден ако замина него няма да го има и няма да усета прегръдките му и парфюма на който още миришех. . . Такава болка в гърдите за пръв път усетих. . . .
Сякаш сърцето ти ще избухне и една буца на гърлото не се махаше. . . Какво ставаше с мен. . . нима бях хлътнала до такава степен? !
Ето сега съм тук. . . два месеца след като го видях за последно. . . опитвам се да го забравя, да се разсея да харесам друг. . . не става. . . имам чувството че заради разстоянието го харесвам още повече. . .
Липсва ми, но той е на 250 км. от мен и сигурно прегръща друга. . . Не си пишем, не се чуваме. . . Моля Ви, дайте ми съвет как да го забравя защото не мога. . . не става
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (8)
Изпрати
Миличка и аз съм била в твоето положение.Напълно разбирам как се чувстваш.Не го мисли,забавлявай се,срещай се с приятели.Ще мине време и постепенно ще го забравиш.Знам ,че сега ти се струва трудно,че те боли,но ще те боли повече ако седиш и мислиш за него.
1
0
Благодаря за съветите :)
0
0
Аз съм Но нейм от коментара по-долу.. Линка към моята история обаче не излиза.. Историята ми е със заглавие " Да му кажа ли, че го харесвам въпреки разстоянието " Ако искаш я потърси и прочети :)
0
0
Ако искаш вярвай, но направо се просълзих на твоята история защото прилича на моята.. ето ако искаш я прочети.. но какво да ти кажа.. просто трябва време, за да го забравиш.. А и може би наистина е вярно твърдението " Старата любов се забравя с нова".. Направи ежедневието си заето, за да нямаш време да мислиш за него.. Запиши се на някакви извънкласни дейности например, излизай повече с приятели и се опитай да не мислиш за него.. Аз се опитвам да забравя момчето, за което съм писала в моята история и това, че нито си пишем нито нищо наистина помага, защото според мен щом не пише значи не се интересува, затова и моя интерес драстично намаля.. Скоро ще спра да имам какъвто и да е интерес към този човек. Опитай и ти :)
0
0
Ако само я прегръща другата, не е голям проблем.
0
0
Ех,че си ми сладка с тази история:)припомних си времето,когато и аз изпитвах подобни трепети.Според мен за влюбването възраст не съществува,може би просто любовта претърпява метаморфоза с годините,на 14 е една, на 20 друга,на 50 трета и т.н.Не го мисли толкова,сладурче,та ти си само на 14 знаеш ли още колко много пеперуди ще пърхат в стомаха ти:)радвай се на младостта си и да не ти пука!Успех:)
0
0
Гледай повече да излизаш с приятели и да се разсейваш. Всичко с времето ще мине от самосебе си. Не се разстройвай. Опитай се да гледаш на тази случка и на това момче като на приятен момент, който е отминал и сега е останал само хубав спомен. А не сякаш света ще свършва, защото сега не е при теб... Надявам се, да разбираш идеята ми. Поздрави! :)
0
0
Слънце, та ти си само на 14, нима си мислиш, че си срещнала истинската любов? Може би това е първата ти сериозна тръпка, което също е нещо незабравимо, но повярвай ми, това ще продължи само докато те гушне някой друг симпатяга ;)
Излизай повече, създай нови приятелства, запълни си времето с приятни емоции и неусетно ще се отърсиш от това.
Успех :)
Излизай повече, създай нови приятелства, запълни си времето с приятни емоции и неусетно ще се отърсиш от това.
Успех :)
0
0
Рейтинг
3
Общо гласували: 1
50
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
