Имам нужда от съвети, за да продължа напред

Здравейте

Ето, че и аз реших да споделя моята история. На 20 години съм, а вече бившият ми приятел на 24. Бяхме заедно около година и половина, като имахме връзка от разстояние и се виждахме не много честно, най-малкото време, в което не сме се виждали беше един месец. Много се обичахме, ужасно много! Поне аз него ужасно много обичах, той мене в последствие също ме заобича много. Но все имам чувството, че аз него повече обичах.

Както и да е. Много неща преживяхме. Едната вечер докато беше излязъл навънка с колежки, един приятел го беше видял да се целува с едната му колежка, съответно гаджето ми каза, че това не се е случвало, че тази колежка е последното момиче, с което би имал нещо (тя наистина е ужасна.

Но аз много ревнувах от нея, тъй като бяха по цял ден в университета и после като се прибереше в тях, ми звънеше по скайп и тя му звънеше по телефона и си говориха по 20 минути понякога, я за университета нещо, я просто така)и някави такива неща, ок, повярвах му.

Аз съм такава, че като обичам много се раздавам за човека. Много неща му правех, писах - демек писма, картички, пращах му видео поздрави и така нататък, но никога не се почувствах оценена, сякаш ги приемаше тези неща за даденост. . . защото ги правех и то от сърце и може би до някаква степен беше свикнал с тези неща. . .

А и след това с колежката му аз страшно много почнах да ревнувам, ужасно много, само като чуех нещо за някоя КОЛЕЖКА или ПРИЯТЕЛКА веднага откачах! И в крайна сметка той почна много да ми се дразни и се раздели с мене (докато бях в чужбина, демек по скайп). Един месец по-късно се прибрах и още първият ден ми звъня и искаше да се видим, аз се съгласих и той още като ме видя почна да ме целува, прегръща, все едно нищо не е станало. . . Та, събрахме се. . .

Но в началото беше много трудно, той ме и обиждаше, всъщност даже още преди това. . . като ревнувах "малка пикла", "много си тъпа", "ваште изобщо не са те възпитали както трябва" и някви е такива, в момента не мога да се сетя точно. После пак си заминах за чужбина и той реши да дойде за една седмица при мен.

Той има една приятелка там, тя е и моя приятелка, та решихме да я посетим, като аз й казах, че първо ще се видим с едно друго момиче и после с нея, а тя ми звънна след това и ми вика "виж се ти с твоята приятелка, аз ще се видя с него", съответно ми стана много тъпо, тъй като се почувствах като третото излишно колело. . . ужасно много се издразних, все пак е дошъл да види МЕН ! Та, видяхме се с всички, даже останахме не един, а два дни там. . .

След това той си тръгна и това въпросното момиче се прибра и то за седмица и това като го чух се издразних, но му казах да се видят, все пак се познават от деца, но ако може да е през деня, е така - на кафе.

Беше му звъняла тя през деня, той й отказа, за да си говори с мен по скайп, излязох вечерта на тренировка, доволна от победата си, и получавам съобщение че се е разбрал да се видят, но й е казал, че може САМО до 23:30 (беше 21:00) и аз му звъннах веднага и му се ядосах, защото хем му казах, че не искам по нощите, хем знае, че ми е неприятно, хем, че беше казал, че днеска няма.

И съответно той: "голям си боклук, дадох ти втори шанс, ти го пропиляваш, нещастница мръсна" и т. н. , вече не помня подробности. . . после ми звъня, извинява се, писа . . . и така седмица, две, три. . простих му лека полека и се прибрах за седмица да се видим и всичко беше супер

След това дойде лято, това море беше най-ужасното ми море. . . за 9 дена с него, плаках сигурно всяка вечер, 2 пъти се раздели с мене. . . заряза ме по едно време, за да ходи при приятелите си (които случайно се бяха появили). . . въобще, ужасно. . . после като се прибрахме от морето аз вече се държах дръпнато, гадно, а той ми се чудеше и пак се раздели с мене (за 9 път мисля)и то по най-гадният начин (не ми се разказва, не искам да си го припомням това).

И така, аз си заминах за чужбина за месец и сега се върнах пак (вече два месеца бяхме разделени), при което той пак искаше да се виждаме, пак искаше да ме целува, но аз му казах, че вече съм била с друго момче, да беше само секс, за да го забравя, да продължа напред, защото знам, че той това няма да прости, просто исках нещо да направя, за да се приключи този кръг. . . .

И съответно той, разбира се, вече не иска да има нищо с мен, но ето, че аз се чувствам отново хипер виновна за всичко, все едно аз съм приключила нещата, обесняваше ми как може да съм го заменила за единия секс и т. н. , накара ме отново да се чувствам ужасно виновна и в момента ми е страшно гадно.

Каза ми онзи ден, че и той имал възможност да спи с няква си колежка, че нещо му се е сваляла ( не съм чувала никога за нея, няква нова звезда в живота му явно ), но не искал . . . Стана ми много гадно и изревнувах ужасно много и той ми каза: " Защо ме ревнуваш изобщо, нямаш право, ти вече си спала с друг" . . .

Как не разбира? Не аз го зарязах и толкова време го търпях, аз толкова много го обичах и още мисля го обичам, не знам вече. . . Просто се опитах да продължа напред, нали уж клин клин избива, ама. . . тц. И никога няма да ме разбере. :/

Да, не бях щастлива преди, или поне рядко, защото аз, разбира се, в момента разказвам лошите неща, хубавите са излишни в момента, но имаше страшно хубави моменти, толкова много го обичах, бях обаче може би нещастна, тежеше ми, а сега не съм нещастна, но не съм и щастлива, трудно ми е да продължа напред, мрачна съм. . .

И погледът ми е един. . . Продължавам да мисля за него, дали не сгреших, дали аз не съм виновна наистина, дали можеше по друг начин да се развият нещата. . . Знам, че навярно няма как, знам, че не трябва да се обръщам назад, знам, че и не ме е заслужавал до някаква степен, но имам нужда от нещо по-силно, което да ми помогне да продължа напред. . . Mного искам да му звънна, да го видя, едвам се сдържам, а знам, че не трябва, нали?

ПС: Извинявам се за ужасно дългата история, мога да напиша още много, но стига толкова. . . Благодаря ви и лек ден.