Намразвам го, а го обичам

ДианаДианаНовак
Намразвам го, а го обичам
Здравейте, имам проблем който искам да споделя с вас, за да чуя различни мнения и да преценя как точно да постъпя. Искам да подчертая, че не съм слабохарактерна, безлична жена, която няма мнение и се страхува да остане сама. Историята е следната:

От 3 години съм с моя приятел, но нещата никога не са ни вървели. Той е със 7 години по голям от мен. Имаме много проблеми свързани с нашите отношения: караме се постоянно за всичко. Дори за най дребните неща. Удрял ме е един единствен път преди много време. Разделяли сме се няколко пъти, а когато се съберем нещата с много усилия се получават за около седмица, а после както той казва старата песен на нов глас.

Когато се запознахме аз бях дива, луда, правех каквото си искам, с времето си дадох сметка, че това не може да продължава дълго. Никога не съм му изневерявала и никога не съм му давала повод да се съмнява в мен. До ден днешен той не може да разбере, че аз съм един много общителен човек, защото обичам контакта с хора, с това е свързана и работата ми.

Постоянно ме обвинява в нещо, постоянно мрънка, ходи след мен като свекърва и все нещо мърмори. Уморява ме и ме натоварва до безкрай. Разбира се за да не ми остане длъжен, той ме обвинява в същите неща. Винаги за всичко аз съм виновна. Според него няма нужда да разговаряме за проблемите си - те ще се решат от само себе си. В скандал излива такава помия върху мен, че се чудя това този същия човек ли е, този с който живея вече 2 години.

А като му размине след 10 минути се прави, че все едно нищо не е било. Не ме пуска да си събера нещата и да си тръгна. В мен този човек вижда всички отрицателни черти, всичко най лошо събрани в едно - аз. Никога не съм го чула да казва и 1 добра дума на семейството си, на приятелите ни за мен. Подценява ме и не се радва на успехите ми. Не получавам никаква подкрепа от него за нищо. Оказва да ходим заедно при родителите му.

От известно време му отказвам секс. Изпросено го накарах да разбере защо. И въпреки, че не му казах нищо ново, което той да не знае ми се разсърди толкова че 1 седмица не ми обели 1 дума. Каза, че съм наранила мъжкото му достойнство, засегнала съм го много дълбоко.

Това ми е повече от ясно, но не това беше целта ми. Като допълнение ще споделя, че когато му казах за проблема, беше в спокоен разговор. Исках само да обсъдим нещата кротко и спокойно, за да е добре и за двама ни. Нали така правят големите хора? ! Обсъждат, решават и действат. На следващия ден замина за провинцията без да каже и дума.

След 3 дни се върна, пожелах да разговаряме и до някъде се случи. Единственото което чух обаче бяха обвинения и нападки. Не че съм очаквала друго. . . просто поредния път в който си говорим и нищо не се променя. Мога да разкажа още много неща но това е достатъчно. Искам да споделя, че въпреки всичко този човек не е лош. Той даде много от себе си, за да се променят нещата, но според мен липсата на постоянство и трудностите му изиграха лоша шега.

Умори се, изхаби се. През дългия период, в който не работех грижите за наема и сметките бяха изцяло на негов гръб. Тайно му се възхищавах, че трудно, но все пак успява да се справи сам. Намерих си работа и започнах да му помагам все пак живеем заедно, не е длъжен да ме издържа. Почти винаги когато съм помолила за помощ ми е помагал, но сякаш очаква, да му се издължавам за всяка помощ.

Объркана съм, обмислям да го напусна. Много пъти ми е казвал, че ако сега се разделим това е за последно. Използва го като заплаха срещу мен. И двамата сме на мнение, че това не е връзката, която всеки иска, но въпреки това продължаваме да се караме и да се сдобряваме. . . до безкрай. А и двамата нямаме повече сила за това.

Опитвала съм се да му повлияя по различни начини, но без успех. Най вероятно вината е в мен. Приемам това, но не разбирам заслужава ли си да се боря с вятърни мелници и да съсипвам и неговия и моя живот? !

Моля само за искрени мнения и коментари, нямам нужда от злоба и агресия, нагледала съм се и съм се наслушала достатъчно. Благодаря за вниманието.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (18)

Изпрати
аз
аз
13.06.2015 21:14
В нас е същата табота. Минимално внимание, вечни приюери със старата приятелка.Вечно мърморене и оплакване. Или сме болни или изморени. Нямало какво да го държи жив. Непрекъснато обижда и наранява и да ти кажа честно, след 8г. смятам да сложа край
Това не се трае
1
0
Майка
Майка
02.03.2014 10:12
Вината не е в теб, просто той е успял да ти го втълпи.Промил ти е мозъка.Бягай от него преди да имате деца,че после и да избягаш, детето ще ви свързва завинаги.Ще ти провали и съсипе живота.Описаното от теб е описанието на мъж -насилник.Един такъв направи същото и с дъщеря ми,а и дете имат.Пред хората слънчице, насаме да се чудиш как главата му може да роди толкова обиди.Вече десет години обещава да се промени, но си е същото лайно.И въпреки,че са разделени, продължава да и съсипва живота.За да и отмъсти и нарани си отмъщава с нараняване и на детето.Това не може да е нито мъж, нито баща.Нормален човек не прави така.Дъщерята вече повече от 10 години не може да се възстанови и довери на никой.Получи и пристъпи на паника.
3
1
сълза
сълза
08.01.2014 11:17
Здравей мила! Аз съм в абсолютно същото положение като теб. Моя е същия, побърква ме с непрестанното си мърморене, натякване, искания и претенции. Не знам със свекърва ли да го сравня или с нещо по-лошо. Той пък отказва да се запознае с моето семейство, докато аз познавам цялото негово, от майка му, та през баба му, и всичките му роднини. Заедно сме вече 2 години, крака му удома не е стъпвал, в началото няколко пъти си правих устата да го поканя по някакакъв повод да дойде на гости, той отказа, какво щял да прави в нас. Ами какво може да прави, ще се запознае с родителите ми, ще седнем, ще хапнем ще си кажем някоя дума. Но както и да е. В един момент спрях да го каня, да го питам иска ли да дойде удома. Преди 3 дни майка ми имаше рожден ден и си бях вкъщи със семейството, той през цялото време ми пишеше - хей как си, забавлявате ли се, празнувате ли, пращаше ми забавни снимки от Нова година на телефона, като че ли усетих че иска да дойде, но аз не го поканих, прекалено ного пъти съм получавала отказ. При мен има и друг проблем. Въпреки че е от семейство като моето, обикновено, не заможно, той ме гледа от високо, има се за нещо повече от мен, от родителите ми, вярно, постигнал е много сам, без чужда помощ и е горд с това, както и трябва, аз също му свалям шапка за всичко, което е направил, и то наистина без капка чужда помощ. Но редно ли е да гледа на мен и на родителите ми като на хора, които едва ли не са втора ръка, второ качество? Повечето му приятели са хора с възможности, със собствен бизнес(вярно изграден от ридители им и даден им наготово, но все пак), той също има собствен бизнес, в който аз активно участвам. Доста негови приятели са женени за заможни жени, аз виждам как гледа той на това, как иска и неговата приятелка, в последствие и жена да е от заможно семейство, той е такъв, парите за него са от най-голямо значение на този свят. Нищо друго не е толкова важно, колкото финансовото състояние. За съжаление аз не съм от заможно семейство, най-обикновени родители, които работятна заплата. Виждам как гледа на нашите познати, които са с възможности, на техните жени, или на момичетата, които са от богати семейства. Това много ме разтройва. Но все пак не съм аз тази, която започна нашата връзка, той бе инициатора, той беше по-настоятелния, не съм го вързала насила до мен. Много пъти сме се разделяли и събирали, той непрестанно иска да се променя, не харесва държанието ми, това че се усмихвам на прителите му за него е "тупане на опашка"(в смисъл че се опитвам да се свалям с тях един вид ли и аз не знам какво точно му разжда болния мозък) а не чисто и просто учтиво отношение. Спрях да им се усмихвам, сега пък съм надута. Няма угодия. Подлудява ме за всяко нещо има по 10000 изисквания към мен, това защо не е така, онова защо не е иначе, това защо не си направила, онова защо не си прибрала, вечно иска нещо, вечно мрънка, нарежда и дудне. Не спира и за миг. Много го обичам наистина, никога не съм му го казвал, нито той не мен, ние такива неща не си казваме, много се забавляваме заедно, много излизаме, ходим по заведения, на почивки, събираме се с компания. Което си е така не мога да си кривя душата, секса си е страхотен, макар че и той започна да страда от известно време от тези негови претенции. Аз не му отказвам секс, но правим рядко, не по-често от веднъж- два пъти на седмица, не знам дали е нормално, вие ще кажете, за една двугодишна връзка. Аз започнах да охладнявамкъм него, започнах да преказвам все повече време у дома, да не ходя у тях по два-три дни, макар че живеем на 100 метра един от друг. Той започна да го усеща това нещо, започна да ме пита защо съм такава, какво ми е, защо не се държа както обикновено(обикновено съм весел и жизнерадостен човек). Нищо не му казвам, защото знам, че няма смисъл. Просто си замълчавам. Писна ми и на мен от непрестанното мрънкане и искане на нещо. Не знам какво да правя.
3
0
Ели
Ели
20.11.2013 10:51
Миличка, стани и приключи с компромисите, които водят все към по-лошо в такива ситуации. Аз живея с такъв човек и наистина става по-зле и по-зле.Не е лош човек, но е лош съпруг......а като дойде и бебчето стана още по-нетърпимо за мен.И той премина през трудности, но сега разбирам, че в нормалните симейства тези неща сплотяват, а не разединяват.Сега сме добре с доходите, но в отношенията ни има все повече проблеми, които ме уморяват.Аз мисля, че понякога няма виновни, просто има хора с които не можеш да "мелиш брашно", както и в работата, както и в приятелствата,но понякога сме си виновни и самите ние като правиме едни безкрайни, уморителни компромиси.....
1
0
Вяра
Вяра
20.11.2013 08:45
Честно написано, тази история съм я изживявала не един, ами цели два пъти. Всяка една дума, която си написала описва и двата пъти, когато съм се задържала с такъв човек, първият път се задържах 3 години, а вторият път-1 година и половина. И от този мой "скромен" опит мога да кажа, че единственото правилно решение и единственото решение, когато липсва диалог, когато критиката и раздорите са над любовта и разбирателството, е раздялата.

След като се разделих с втория си приятеля си, осъзнах колко по-спокойно ми е без него. Чувствах се много по-добре, по-енергична и по-уверена, а не смачкана от неразбирателството помежду ни. Да, първите няколко седмици ми беше трудно, защото го обичах, но след това осъзнах, че връзката ни е похабена от непрекъснатите караници.

С всеки край идва и едно ново начало. Мисля, че не си струва да се луташ в този омагьосан кръг, най-добре излез от него в името на себе си и здравето си!

Успех!
2
0
Malina
Malina
20.11.2013 00:53
Моето мнение е че за да ти търси кусури за всичко значи нещо не е наред с него.Може да има друга жена по-скоро любовница.Кажи му как се чувстваш и намерете изхода от тази ситуация може би самия той не е наясно какво да прави!Успех
3
0
Диана
Диана
19.11.2013 20:25
Съпричастна, пиши ми на лично :)
0
0
Съпричастна
Съпричастна
19.11.2013 13:05
Не мога да повярвам! Докато четях историята ти имах чувството, че съм написала своята в някакув момент на лудост и не си спомням. Нещата са едно към едно, разликата в годините, караниците, разделите, сдобряванките, обвиненията, умората от целия този цирк. И при мен нещата все още не са приключили напълно. Ние живяхме заедно почти 4 години, от които добре бяха...хм всъщност сега като се замисля не се сещам за момент или причина довела до нашите постоянни караници и "мълчаливи" периоди.. Сега сме разделени, в смисъл не живеем под един покрив. Направихме си няколко месечна пауза и после се видяхме. Първата среща беше вълнуваща, но след това, както казваш, старата песен на нов глас. Мълчаливо наказание, фасони.... Незнам какъв съвет да ти дам. Ако знаех как точно да постъпиш, щях може би да направя същото. Сега просто си казвам че Господ си знае работата. Винаги когато погледна назад и виждам защо нещо ми се е случило по този начин и винаги има смисъл и поука. Успех!
Не че отдавам голямо значение на астрологията ама какви зодии се ти и твоя човек?
2
0
Николова
Николова
19.11.2013 06:20
Ти сама си стигнала до извода, щом си написала всичко това. Може би ти трябва само един подтик да постъпиш правилно. Вдигни глава, погледни напред и си събери багажа. Не е нужно да обясняваш - хиляди пъти си се опитвала. Просто дай възможност на истинския човек да те намери, защото докато продължаваш да се въртиш в омагьосан кръг, губиш ценно време от живота си. Когато няма взаимност още в началото, няма начин тя да се появи и в бъдеще. Освен това, когато един мъж удари, никога не е само веднъж, ако ти трябва доказателство - просто се омъжи за него. Ти сега се измъчваш от съвместното ви съжителство.... представи си какво ще стане след време. Негативите се натрупват, а с времето няма да можете да се понасяте.
Погледни към бъдещето и не се обръщай назад.
Желая ти да срещнеш най-пламенната любов и много щастие!
1
0
Деница
Деница
15.11.2013 22:03
А мразиш го,но пък го обичаш.Сигурно щото сте си свикнали.Ама замисли се какво искаш в бъдеще.Не настояще,а бъдеще.Как се представяш след 10 години например.Ако искаш да сте си сами останете така цял живот само ще си похабиш нервите,но ако искаш семейство аз виждам картинката така:
Сватба.Днеска булка,утре люлка.През по-голяма част от времето твоят възлюбен съпруг,когото много обичаш спи на дивана,защото се карате непрестанно,а и ти в съня си се опитва да го задушиш с възглавница.Отгоре на всичкото,силно се съмняваш,че бащата на бебето може и да не е той.Имате си детенце и всичко е прекрасно цяла една седмица.Защото ти се налага да го търпиш само около час,когато идва на посещение в болницата.После се прибираш вкъщи с дете на ръце и там започва кошмара.Развеждате се,но сте нанесли толкова травми на детето си,че се налага то да посещава психиатър.
А може и да си спестиш тази моя комична представа за бъдещето ви и да потърсиш истинската любов.Човек,който можеш да понасяш.А също така можеш и да търпиш и да чакаш да се промени,което много слабо да стане.
0
0

Рейтинг

3.8
Общо гласували: 6
52
41
33
20
10
Дай твоята оценка: