Постоянно имам чувството, че ме лъже

Виж, мила... Много неща са ти писали... От всичко има капка истина. Никой не е тук за да поучава, включително и аз,защото съм в същата ситуация почти. Но дори да знаем че ни е труднод а спазваме собствените си съвети, по добре е да ги дадем на другите и те да им помогнат по някакъв начин. Не казвам че е лесно, но е по-добре от нищо
Та... Вярно е че интуицията на жената не лъже. Но! Много често раздува дребното и умее да предизвиква неща,които са нищожни или почти ги няма. Не знаем до каква степен пророкуваме и до каква степен материализираме мислите си. Ще го поставя така- имаш мая за хляб, имаш тесто. И ти вместо да отхвърлиш маята , ти със страха си ...я слагаш в тестото.. И това тесто се замесва, такова от каквото те е страх. Не го прави! Моля те!
Моята е история е следната- запознахме се с приятеля ми в мола- оня тип психари дето заговарят жени ( то тва цяло движение станало вече) в момента имаме доста проблеми и винаги съм се съмнявала в него именно заради начина, по който тръгнаха нещата. Аз съм му първата връзка и не знам до каква степен е женкар в сърцето и главата си..но въпреки всичко ме тормози този начин на гледане на връзките,жените и живота на такива столкъри по улиците. Та,уатевър... РАзбирам че когато една жена чувства, това не е просто чувство някакво, но по-скоро разчитане на знаците, на липсите които усещаме и действията/бездействията, които ни навеждат на някакви мисли. Изобщо това е една цяла сплав на поведение и усещане за другия човек, която не можем да обясним, но знаем че има доза истина.
Е тук обаче ще намеся нещо , което янма да го чуеш от много хора...
Истината не е константа.. Истината се променя. И тези неща идват като изпитание..именно за да вярваш на онова, което не виждаш. Да не се плашиш от проблема, но и да не го пренебрегваш. В повечто случаи правим точно обратното.. .дълго време пренебрегваме неща, а после се плашим от тях. Смело приеми борбата за правилност.(Ако не се лъжа усещам че ти макар да търсиш истината, не си готова да я приемеш и да го оставиш наистина...тогава по-добре вярвай в обратното съзнателно и устремено, и поведението ти ще предизвика съответните процеси на промяна в него. Вярвай убедено и спокойно, уверено.)
Той е с теб,казал ти е че те обича, не знам какви биха били резоните му да е стеб,ако не бе така... Мислейки и съмнявайки се,забравяш за себе си и влизаш в неговия филм и глава и се мъчиш ужасно...поставяйкие постоянно в нечий чужд мозък и живот. Това е грешно. .Трудно се орпавя...но имай вяра...

Вярвам в Бог и до голяма степен усещам,че всичко това е така и чрез вярата си в него, защото сякаш тя насочва към правилния път и правилните разсъждения. Ние вярваме в него, макар че не Го виждаме нали. Вярвай и ти в нещата които на пръв поглед не чувстваш...
Опитай се да се абстрахираш от страховете си, защото те материализират нещата... Опитай се да ги изхвърляш умишлено от себе си и да вярваш в обратното, независимо какво се случва и какво виждаш. Ако искаш и ще ти е по-лесно отдели си малко време през което да не се виждате много,за да си изчистиш сърцето и съзнанието... Правилния път,макар и интуитивен,никога няма да те измъчва, той ще ти покаже истината ясно и ти ще си спокойна. Правилният път не е в дълбаене и търсене на истината... С всичко това не ти казвам да се заблуждаваш, а да спреш с ровенето и да се оставиш на това какво усещаш в сърцето си. И ако все още искаш този човек, опитай да не се поддаваш на това чувство, изобщо.

Доверието е в основата на всяка здрава връзка. Звучи като клише, но е така. Ако ти му нямаш доверие и се чувстваш обсебена от идеята да разбереш дали ти изневерява, значи нещо не е наред,но не при него,а при теб. С това си поведение, първо ще се докараш до нервна криза и второ вероятно в последствие ще го отблъснеш от себе си. Няма смисъл да се напрягаш за неща, които дори не знаеш дали са верни. Ако имаш някаква основателна причина за притеснение, а не просто "шесто чувство" е най-добре да си поговорите, а не да се ровиш в компютри, телефони и т.н.

Гледай само от прекално много параноя да не вземеш да го предизвикаш сама - нали знаеш как става, дори и да не е истина, ако прекалено често мислиш обратното и го проектираш върху приятеля си, съзнателно или не, то все някога ще се превърне в истина. Никой не обича да има половинка която няма капка доверие в теб. Карай го умерено и действай само ако си 100% сигурна. Късмет

Почнеш ли да се съмняваш,означава че зрънцето на раздялата покълва.
Шесто чувство е това,повярвай ми.Обичаш ли,обичаш всичко.Имама ли съмнение,то е недоверие,а недоверието е нелюбов.

Аз съм в същото положение в момента..знам какво ти е. Моят приятел преди беше голяяям женкар а сега ме уверявя че е се е променил заради мен защото ме обича и иска да сме завинаги заедно...опитай се да успокоиш топката и не го обвинявай преди да си сигурна. Пиши на лично ако искаш да споделиш още. Аз знам как се чувстваш скъпа...

Мила,аз бях в същото положение като теб,постоянно някакви паранос ме гонеха(поне така си мислех)до момента в който "параноите"не станаха факт,повярвай ми,шестото чувство на жената никога не лъже!!!