Харесвам най-добрата си приятелка

Аз съм момче, на 18, а тя (на 15 е). . . тя ли? Тя е най-прекрасното нещо на света. . . обичам е адски много, но ме е страх да и го призная. На скоро докато седяхме само двамата на 1 пейка, след училище беше, говорихме си и докато си говорихме, тя извади 1 маркер от чантата си и написа на пейката моята + нейната първа буква на имената ни, огради ги със сърце и написа "Приятели завинаги" как да ви кажа, толкова приятен момент. . .

Бях на седмото небе и просто я погалих по прекрасната и коса, някак си ми беше неудобно пред толкова хора да се опитам да я целуна. Друга мила случка, (разказвам ви последните, иначе сме имали много хубави моменти заедно)беше поредната събота вечер с компанията, стана късно и си тръгвахме, тръгнах си, а тя излезна и ми каза, Чао Аполоо (разбира се, не използвам истинското си име, но и така ще прозвучи горе долу реално на ситуацията), трябва да прибавя, че го каза със супер сладкия си глас, който обожавам .

Обърнах се и и казах Чао Тони (не е истинското и име)и тя продължи Чао Аполоо със сладкия си гласец докато ми махаше с ръка и аз и отвърнах радостно отново с "Чао Тониии" и това чао си го казахме поне още 6 или 7 пъти, знам, че не е кой знае каква ситуация за вас хората които просто я четете, но за мен беше супер сладурското и докато се прибирах към нас не спирах да се усмихвам, просто какво и да се беше случило пред очите ми по пътя към нас не можеше да свали усмивката от лицето ми, която тя ми подари.