Другите станаха причина да се разделим, а искам само него

Когато бях в първи курс на университета имах една много щастлива и интересна любовна история. Проблемът беше че бях много ниска и дребна и приличах на детенце. На майка ми не и иидваше на ум дори че може да ме свърже с думата секс. На Баща ми също. Оказа се че на мен ми представлява огромна трудност да покажа връзката ни пред обществото отколкото да поддържам отношенията ни. Това надделя у мен и аз май бях причината да се разделим въпреки че той беше сериозен към мен и наистина ме обичаше .

Но аз провалих всичко. Или по-скоро те-моите родитили. Да но това беше фактическа раздяла а не емоционална. Защото след нея аз не мислех за друго освен за него и затова че съм му отказала и то не заради него самия а заради предубеждетията на хора от един друг свят на едно друго поколение.

Престанах да уча дори. На всеки ред виждах него.
Всъщност не знам дали наистина те бяха виновни или аз не бях готова да бъда с него или може би той не беще. И все пак въпреки цялата ни несигурност ако имах малко по-съвременни родители нямаше да се разделим.

Оттогава мина много време и той си намери друга но не и аз. Те просто ме забиха в нищото. Аз съм съсипана и не съм убедена, че и друг да ми предложи нещо аз ще приема. Друг, който е някой друг, а не той.