Живея в брак без любов от 17 години
АнонименНовак
На 39г. съм, имам две деца, омъжена съм от 17 години. Бракът ми не е това, за което съм си мечтала 
Още от начало не се получи както трябва. Бяхме решили да се сгодим и аз същата вечер забременях, мъж ми като разбра ми постави ултиматум да го махна, защото не е готов за баща. . . . беше силно подкрепен от майка си и сестра си.
Много плаках и отидох на лекар (той не си направи труда да дойде с мен), лекарката ми каза че едва ли не е чудно че съм забременяла (няма да влизам в подробности). Уплаших се, че ако направя аборт може да нямам деца и реших да оставя детето си. Мъж ми в крайна сметка реши да остане с мен и се оженихме. Много трудно ми беше, той не се грижеше за мен и не ми помагаше изобщо. Ако бях махнала детето си, нямаше да бъда с него. Едва свързвахме двата края. След три години и половина забременях отново - реакцията беше същата от страна на мъж ми и неговото семейство.
Казах, че ще родя бебето, събрах си багажа и с първото си дете отидох при майка ми и баща ми. Когато наближаваше времето за раждане пак се събрахме. . . . и така един безличен брак . . . 17 години. Тежи ми, че не усетих огъня в очите на мъжа дo себе си, при появата не дете, никога не чух думите: "не се притеснявай всичко ще е наред - до теб съм" или "дай да ти помогна". Сега ни свързват две деца- прекрасни и един голям ипотечен кредит. . . Имам нужда от топлина и любов
Още от начало не се получи както трябва. Бяхме решили да се сгодим и аз същата вечер забременях, мъж ми като разбра ми постави ултиматум да го махна, защото не е готов за баща. . . . беше силно подкрепен от майка си и сестра си. Много плаках и отидох на лекар (той не си направи труда да дойде с мен), лекарката ми каза че едва ли не е чудно че съм забременяла (няма да влизам в подробности). Уплаших се, че ако направя аборт може да нямам деца и реших да оставя детето си. Мъж ми в крайна сметка реши да остане с мен и се оженихме. Много трудно ми беше, той не се грижеше за мен и не ми помагаше изобщо. Ако бях махнала детето си, нямаше да бъда с него. Едва свързвахме двата края. След три години и половина забременях отново - реакцията беше същата от страна на мъж ми и неговото семейство.
Казах, че ще родя бебето, събрах си багажа и с първото си дете отидох при майка ми и баща ми. Когато наближаваше времето за раждане пак се събрахме. . . . и така един безличен брак . . . 17 години. Тежи ми, че не усетих огъня в очите на мъжа дo себе си, при появата не дете, никога не чух думите: "не се притеснявай всичко ще е наред - до теб съм" или "дай да ти помогна". Сега ни свързват две деца- прекрасни и един голям ипотечен кредит. . . Имам нужда от топлина и любов
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (24)
Изпрати
Интересна дилема значи раждаш 1 дете и след 3 години та дори и 6 месеца пак си забременяла при положение че си се мъчила сама да отгледаш 1 детенце и въпреки това че той пак не желае ти пак си слагаш главата в торбата и раждаш и 2 дете без да му мислиш за бъдещето както на 1 така и за второто дете и сега за капак след дълги и тежки 17 години търсиш нечия подкрепа е браво на теб ти си железна майка щом 17 години си се справяла сама, а сещаш ли се че тези дечица тепърва ще бъдат абитуриенти а това означава много разходи .и това е заради финансовите средства и жилището но чия е вината за това положение ами само и единствено твоя и единственното решение ти е да продължиш така още толкова години поне децата ти да не страдат .
0
11
Пълни глупости, написани от неграмотна тийнеджърка. Децата щели да са абитуриенти ..... "много разходи"....:)))) То, на вашето поколение, дай ви само пари в тъпите глави. Аман от такива малоумни, некомпетентни и неграмотни изказвания.
0
4
Ами желязна съм - така ме научи живота. Много добре си давам сметка, че децата ми имат нужда от доста средства, за да живеят добре - и не само заради абитуриентския бал...все пак съм майка от 17 години... Мисля, че са едни щастливи и добре възпитани деца. И никога няма да се чувствам "виновна" за това че съм ги родила и ще се боря до последно както за тяхното, така и за своето щастие.
5
0
Намери си истински мъж, който да ти дава любов, подкрепа и сигурност, децата ти ще пораснат, дай боже да продължат образованието си и да се научат да са самостоятелни отрано, колкото и трудно да е...
4
0
да ти дам пример с мойте родители .те не се обичат нон стоп се карат но са останали заедно за хорското мнение и джамата са ужасно нещнасни.стигна се до тем че майками да ми каже че ако не са били децата нямало да го трае.тоес почна да обвинява нас че не са се развели.аз ще ти задам въпроса като останеш с него какво ше дадеш на децата си?
0
0
Аз не обвинявам децата си за нищо, защото те са моето богатство и смисъла на толкова години съжителство. Давам им вярата в ценностите,енергия и много хъс към всичко, което правят.
6
0
Е, аз не обвинявам децата си, но се страхувам, че не мога да им осигуря нормален живот ако се разделим. Те вече са големи, а с една заплата в България за кое по-напред да мисля - само квартирата и сметките едва бих платила. Толкова години се мъчим и сега се радват на добро жилище - това е което ме спира, нямам достатъчно доходи, за да се справя сама.
2
0
Напусни го. Щом не се чувстваш обичана и одкрепяна нама какво да правиш с този човек.
6
0
Остави този нещастник и хвани живота си в ръце,той е само един и заслужава да му се радваш,а децата са дар божи и ще се справят независимо от това дали си с баща им или не Бори се за себе си.
6
0
Благодаря, ако успея да осигуря всичко необходимо за децата си ще го направя. Иска ми се да е толкова лесно наистина :)
0
0
Рейтинг
3.6
Общо гласували: 11
51
46
33
21
10
Дай твоята оценка:
