Ezine.bg»Споделени Истории»Искрено и споделено»Имам ли прекалено големи очаквания

Имам ли прекалено големи очаквания

Имам ли прекалено големи очаквания
Здравейте,
Моята история се състои в това, че откакто заминах за чужбина, усетих, че най- добрата ми приятелка се отдръпва от мен. Това най- вероятно е нормално- все пак всеки трябва да продължи напред и аз го бях приела. Очаквах като се върна за празниците в България да не получа кой знае какво посрещане и това ни най- малко не ме притесняваше. Оказа се обаче точно обратното.

Всички много се радваха да ме видят- особено тя. Прегръщаше ме, говореше ми колко много съм й липсвала и ми повтаряше да не се връщам в чужбина, но няма как. Както и да е - показа ми, че още страшно много държи на мен.

Решихме да излезем с нея и една друга обща приятелка, за която знаех, че са се сближили докато ме няма. Това беше грешка, защото никога не съм се чувствала по - унизена и в същото време пренебрегвана. Уж трябваше трите да се видим преди да замина, а те през цялото време си говореха за неща, за които не бях чувала и нямаше как да участвам в разговора. След това отидохме на заведение и двете се напиха много жестоко и още повече започнаха да ме игнорират. Флиртуваха с разни момчета, ходеха наляво - надясно, оставяйки ме да си стоя сама, а когато бяха около мен или танцуваха двете или крещяха някакви безсмислици, смеейки се на висок глас.

Когато най- накрая не издържах им казах, че си тръгвам, защото съм изморена и ме боли корема (което също беше истина)получих най- голямата сцена в живота си. Най- добрата ми приятелка се разкрещя, че не мога да си тръгвам, понеже си прекарваме много добре и започна крещейки да повтаря "НЕ! НЕ! НЕ! . . ", карайки половината заведение да се обърне към нас. Идеше ми да потъна в земята. Не ме чуваше какво й казвам, но това нямаше значение. След като спря да крещи каза, че ми се сърди (това е първият път от 6 години, в който ми го казва и затова разбрах, че не се лигави и не се шегува). Аз не знаех какво да кажа и затова просто й казах съжалявам няколко пъти, опитах се а я прегърна, събрах си нещата и излязох.

Не знам дали преувеличавам или просто трябва да приема факта, че хората продължават напред, въпреки надеждата, която видях, че все още сме поне добри приятелки. Имам ли прекалено големи очаквания от нея? В мен ли е грешката?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (5)

Изпрати
Снежко
Снежко
09.02.2014 12:45
Мисля,че грешката не е в теб,просто твоята най-добра приятелка явно е била лицемерка,но ти не си го разбрала.Не ти имаш големи очаквания,а тя.Мисли си че щом си се върнала,си и длъжна с нещо и може да те използва.Покажи и че греши и че ти си порастнала,а тя е останала с тъпия си детски акъл.За съжаление това е реалността в България...Успех.
2
0
Pixie
Pixie
08.01.2014 20:48
Не е грешката в теб, просто си пораснала в чужбина, докато те са останали с детиски акъл.
2
0
Елияна
Елияна
05.01.2014 14:01
Мило момиче сега ще ти кажа и аз какво преживях, всичко с най - добрата ми приятелка беше перфектно до момента в които срещнах съпруга си, като тръгнах с него тя рязко промени отношението си спрямо мен, не го е познавала мъжа ми преди това, но явно видя че е пич и ми завидя, по това време и тя си имаше приятел и то доста дълга връзка. За разлика от нейното гадже моето беше общително и отворено към хората, а нейния не. Така за 5 месеца ние се сгодихме и с нея се виждахме още по рядко, дори за сватбата ми направи номер каза че не може да дойде в нас, защото била на погребение и ми го каза 1 седмица по - рано как така, та нали погребенията са от днес за утре, а не за след седмица, беше ми тежко. Поисках да се видим, говорехме си, казах и че се е променила, ревнахме и двете, прегърнахме се и уж всичко мина и замина, на сватбата дойде в къщи както аз исках, но след сватбата продължаваше да е дистанцирана, раздели се и с приятеля си. Вече минаха 4 години от как съм със съпруга си, с нея живеем в един блок, а всичко на всичко е виждала сина ми който е на 2 години и 4 месеца 5-6 пъти, за мен това не е нормално. Като е поканя на кафе казва, че няма време да не съм се сърдила и да не преигравам. Явно като бях изгодна беше с мен, сега не съм и удобна вече, не я разкарвам насам натам, нямам време да ми споделя флиртовете и разочарованията и, упреквам я защото за мен живота е семейството, а тя не мисли така, и вече просто не съм и потребна. ОБАЧЕ аз осъзнах че така е по - добре, нямам нужда от такива "приятели", сега си имаме семейни приятели, който са истински и се събираме когато има време, а нея не бих я потърсила и молила за кафе, каквото иска да прави, честно слабо ме вълнува вече.
3
0
опитът
опитът
22.01.2014 21:17
...нищо и няма на бившата ти приятелка. просто животът е такъв. вече имате различни интереси. твоите теми са детенце, съпругът и семейният живот, което за нея не е интересно. тя вероятно продължава да "се разкарва насам-натам" и има потребност да си споделя флиртове и разочарования, които за теб вече не са интересни и нямаш време.
та с няколко думи...приятелствата се градят на взаимни интереси, сама виждаш, че настоящите ти семейни приятели, които за момента ти наричаш "истински" имат сходно битие и интереси - семейства и деца...
4
1
jiji
jiji
04.01.2014 22:16
Тя сгреши бъди сигурна!
0
0
Инчето
Инчето
04.01.2014 19:33
Просто престани да дружиш с простовати хора,това е :)освен грозни сценки и вулгарно поведение не мисля,че друго ще спечелиш ако продължиш контактите си с нея!Човек трябва да преценява хората с които общува,а това момиче май по-добре с пасва с другата девойка и общата им любов към чашката,според мен заслужаваш приятелка с по-голям авторитет:)Успех!
4
0

Рейтинг

4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка: