Ezine.bg»Споделени Истории»Моята Драма»Той си отиде и сега живея само заради сина си

Той си отиде и сега живея само заради сина си

Той си отиде и сега живея само заради сина си
Здравейте, искам да споделя моята тъга. Моят съпруг почина преди месец след кратко боледуване на 45 години от най тежкото - не мога дори да го кажа вече. Не искам да пиша през какви пречки и мъки преминахме с нашето здравеопазване - няма да ми стигне цял ден. За мен това е една мафия. И така той си отиде без дори да можем да се сбогуваме всичко стана за секунди.

Заедно сме от 24 години и имаме само един син на 20. С ръка на сърцето си мога да кажа, че такъв живот и такава любов бяхме - всичко беше като в приказките, но уви съдбата е решила друго. А сега е най-тежкото, не мога да спя, да не говорим за ядене...нищо. Започнах да мразя живота, не мога да живея без него много ми е тежко и трудно. Единствено се опитвам да се държа заради сина ни - той мие споменът от него, той мие всичко.

Дано успея да го изуча - не зная, имам чувството, че няма да издържа, моля се на Господ да ми даде сили и здраве на сина ми...нищо не искам. Извинявайте, но мие много мъчно и страшно много го обичам и затова исках да напиша тези редове да разкажа за нашата любов, която има лош край. Обичам те миличък много. Винаги ще останеш в сърцето ми докато съм жива.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (5)

Изпрати
ая
ая
28.07.2014 16:52
Знам как боли.Не само не ти се яде,но и водата ти горчи.Аз останах с 2 сина сама на 13 и19 години.Вече 4 година се боря с живота.Никой не ми помага.Дори не предполагах колко съм силна.д
До 40 ден след смуртта му отслабнах с 10кг.Малкия попитал приятелката ми-"Сега като почине и мама дали ще се намери някой да ме доизгледа?"Този въпрос ме разтърси.Постепенно събирах сили вяра .Трябва да се живее.Ще се справиш.
3
0
тя
тя
11.02.2014 22:02
Знай,че не си сама.Такива като теб сме много.С времето става малко по-леко,но няма да ти мине.Сега в душата ти е черна дупка ,толкова дълбока и празна...Но това ще отмине и пак ще се радваш на слънцето.Само че живота ти вече никога няма да е същия.Ще стане по-богат,по-дълбок,по-осъзнат.И това е за добро.А съпруга ти винаги ще е до вас,макар и от друго измерение.И пак ще ви обича.Ще се справиш - сигурна съм.
1
0
ангел
ангел
11.02.2014 00:06
Знай. че той сега е на по-хубаво място и ви чака и вас да отидете при него :) В този свят нищо не се губи, а се трансформира !
0
0
joro6611
joro6611
05.02.2014 08:28
Съчувствие за нещастието.За съжаление и то е в "арсенала" на СЪДБАТА.Може би не само детето,съвместния контакт в течение на времето, и ПРИВЪРЗАНОСТТА към него ви кара към тази болка.
1
0
лили
лили
10.01.2014 13:41
Здравей.Много, много съжалявам за загубата на съпруга ти. Все още си в шок и не можеш напълно да приемеш станалото. Казват, че времето лекувало, но винаги ще ви липсва. Трудно ще ви е, но не се отказвай да се бориш заради детето, теб и заради любовта и предаността на съпруга ти. По-силна си отколкото си мислиш. Мъжът ти ви е обичал много и съм сигурна, че не иска да страдате и да тъжите дълго за него. Би искал да го помните заради хубавите моменти и цялата обич, която ви е дал. И би искал да види сина си и теб щастливи. Поне се е отървал от болките. Много е мъчително да си до близък човек и да го гледаш как страда и гасне... И да не можеш да направиш нищо. Знам, че каквото и да ти кажа нищо няма да ви утеши. Болката е безмерна. Много тежко ти е сега.Но имаш детето си, която е твоята опора и ти неговата.Не се натъжавай, че не сте могли да се сбогувате. Той е знаел колко много безрезервно го обичаш и без да си му го казала. Знаел е, че ще ти липсва безмерно и е знаел, че те е направил истински щастлива, защото е бил искрен в чувствата си. Бъди сигурна, че той ви е обичал много и ти е бил благодарен за всеотдайността, търпението и любовта, с която си го дарила. Споделяй по-често как се чувстваш, наистина олеква особено на непознати.
12
0
таня
таня
11.01.2014 00:06
Благодаря ти непозната Лили знаеш ли думите ти напълно верни зная че е така че нашата любов беше и е взаимна ако думите ти са верни всмисъл че той не би искал да да тъжиме за него дълго не зная как бих преодоляла това просто лягам и ставам с мисълта за него да права си че е много рано и раздялата ни е от скоро но не вярвам времето да лекува не зная може и да е така но живота ще покаже само едно мога да кажа не пожелавам на никого това да се случва дори на най големият ми враг това е най тежкото за един човек единствено ме успокоява това че вярвам че той е на по добро място макар че го усещам че е винаги до мен макар че това звучи абсурдно и още веднъж благодаря ти
9
1

Рейтинг

3.8
Общо гласували: 6
51
43
32
20
10
Дай твоята оценка: