Животът ми беше труден, но сега съм щастлива

Здравейте! Аз съм момиче на 18 години и искам да споделя своята история. Да започнем с началото на мъките в моя живот. Когато бях в 1 клас, майка ми реши да замине за чужбина, поради недостиг на пари. Помислих си, че е нормално (все пак бях наивно първолаче). Още помня деня, в който аз, сестра ми и баща ми изпратихме майка ми в 4 часа сутринта до автогарата. Прибрахме се, легнахме и тримата на едно легло и заспахме. Беше ни мъчно, че заминава.

По време на престоя си там, тя ни пращаше дрехи и играчки, а на баща ми пари за храна. Времето мина и когато бях в края на 3 клас, баща ми ни викна със сестра ми и ни обясни, че с майка ми се развеждат. Аз много се разстроих и баба ми (майката на баща ми), която също присъстваше на разговора, ме хвана за ръка и аз плачейки, а тя водейки ме, сме обиколили целия град, а аз нямам спомен от случката.

След известно време баща ми доведе друга жена вкъщи, казвайки, че е негова колежка и ще остане у нас докато си намери квартира в града. Мина месец, минаха два, а жената не си тръгваше и реших да попитам баща ми не си ли е намерила къде да живее. Той обаче отговори, че не си търси квартира и никога не си е търсила. Бях шокирана и започнах да осъзнавам някои неща.

През лятната ваканция (4 срещу 5 клас) бях на лагер. Когато се върнах майка ми беше в България. До тогава тя само обещаваше, но не идваше. Тя ме посрещна на спирката и се запътихме към вкъщи. Като пристигнахме баща ми го нямаше, а сестра ми беше разстроена. Когато, питах за родителите на майка ми, тя ми каза, че баба ми е починала и това била причината да се върне. Новината ме потресе, не можах да повярвам.

След всичко това, сестра ми отиде да живее в друг град, майка ми се върна в чужбина, баща ми също отиде в друг град с новата си жена, а аз останах със жената, която е била до мен дори когато родителите ми не са били.
От 5 до 7 клас беше мъка за мен. Бях обиждана и мачкана от съучениците ми, но останах вярна на себе си и не се спях пред нищо.

В 8 клас всичко се преобърна. Срещнах любовта на живота си. И ще кажете че съм много малка да срещна любовта, но е така. Той е първото ми гадже и сме заедно до ден днешен. Тръгнахме на 14 февруари и от тогава насам сме неразделни и се обичаме повече и повече. Чувствам, че съм намерила мястото си на този свят. Въпреки преживяното съм щастлива и съм готова да помета всички проблеми по пътя си само защото имам подкрепата на любимия човек.

Не се отказвайте от живота! Винаги нещата се оправят! Всяко направено от вас добро бива заплатено в бъдеще. Живота е прекрасен, само трябва да го осъзнаете!