След ада на брака срещнах любовта в по-малък от мен

Здравейте, реших и аз на кратко да разкажа и моята история. Жена на 25 г. сам, омъжих се на 17 г. много се обичахме, но дали аз знаех какво е обич? След година дори и родих, но нищо вече не беше същотото, проблеми с родителите му, след това и с него разправии и т. н. почнах работа, ревнуваше ме от всичко и всички. СПРЯХ РАБОТА.

Почнаха нерви по простата причина че нямахме пари. Пак зле, отиде да работи в по-голям град. Нещата от парична гледна точка се оправиха, но ревността не спря. А на мен дори през ум не ми минаваше за изневери, детето ми стана на 1 г, когато аз забременях за втори пат. Дълго мислих дали да го задържа и все пак родих, вапреки всичките ни проблеми, които към момента бяха утихнали. Да ама само към момента, след това децата растяха и бяха свидетели на всичките ни разправии и караници, обиди, несправедливи обвинения, и не един пат ми е посягал пред тях и всичко това 6 г.

Докато един ден не казах КРАЙ. Родителите ми не ме приеха (аз сама сам си го избрала и ще търпя), да, ама не. Оставих го земах живота в свои раце на никого не разчитах. И сега от около година живея с едно момче, прие мен както и децата ми, обичам го много както и той, грижи се за нас така, както никой не го е правил и сам много щастлива, но работата е там че той е на 22 г, няма деца дали нещата могат да се променят като порасне още малко, и види че има и други момичета свободни и на неговата възраст.

Дали не се заблуждава, много преживях и много ме е страх да не ни изостави. Благодаря предварително за отделеното време.