20 години брак си отидоха заради друга жена

А бе жено,какво си се предала,ще ти мине тази история с 20 годишният ти брак.
Слушай ме добре и ако прецениш ,че може да го направиш или опиташ да го направиш ти гарантирам ,че първо ще си щастлива и второ, ще откриеш себе си като личност.
Аз имам същата история ,15години брак и същите терзания,бях мъртва,опит за самоубийство,отказ от храна,непоносимост да излизам,с мъки на работа,минах през ада.
Реших,заминавам в чужбина,така реших да компенсирам психичното състояние на моят син,който не исках да го лишавам от нищо,и за мен едно ново начало на животът ми със съвсем непознати хора ,традиции и различна култура.
Италия,прекрасна страна,прекрасни хора,уникална природа.
Моя приятелка ми помогна да си намеря работа и започнах живота си отначало.
Щастлива съм по мой начин,и благодаря на Господ,че ми даде този шанс за да разбера аз коя съм и как трябва да живея!
Бракът ми беше ужасен,но тогава не го знаех!
Дава ти се шанс да откриеш себе си и твоето щастие,повярвай ми.
Избягвам да пиша и коментирам лични истории,но може би ще помогна с коментара ми отправен към вас.
Другата жена заема твоето място,и толкоз,нищо не се променя.
Но за теб се отваря една врата с хиляди възможности.
Повярвай ми свободата и независимостта са ГОЛЯМА РАБОТА!!!
Аз успях и благодаря на съдбата ,че ми даде този шанс!

Мила госпожо това не е проблем,а ежедневие и никой не е виновен просто се появява трети човек.Монотонността и ежедневието ни убива и като се прибави характера на всеки от нас се стига до такъв резултат.Чета навсякъде за всичко са виновни мъжете,те изневеряват, но винаги има друга жена тъй,че всичко е много по-сложно.Просто погледнете напред или встрани може да видите нещо друго или просто си отворете очите.

Успокой се,нищо фатално не е станало.Живота всеки ден поднася какви ли не изпитания.Отдръпни се и ти от него,дръж се за децата.Когато се съвземеш и твоето щастие ще дойде.Ако имаш нужда от психолог,отиди.Не задържай болката,хиляди случаи и по тежки има..трябва да продължиш!

Проблема не е в новата жена, а е много по-дълбока. Започнете ли да се приемате за даденост новата жена е просто логично следствие. Един мъж има нуждата да бъде желан. И той, и вие сте виновни, а не новата жена.

Както казва баща ми :)страшно е само първия път да се разведеш :) после вече свикваш и е смешно:) кураж, горе главата и да не ти дреме, гледай повече парички да изкарваш, мръдни някъде на екскузия - Турция, хем евтино, хем приятно и не си мъчи мозъчето. Миличка бъди егоист :) И прабаба си ще спомена, мир на праха и: "Може от сърцето ти кръв да капе, ама не се обръщай", и тя беше се развела и то по комунистическо време, дето тия работи бяха табу. Давай смело :)

В името на децата си правим всичко.и моята история е почти същата и аз едвам се даржа изсправена но като знам че децата ми имат нужда от мен стискам зъби но незнам до кога.стегни се и се отдай на децата те са смисала на живота ни

Госпожо Захир,историята ви не е банална,просто тя се случва на много жени...Не сте сама в мъката си.Моя приятелка,преживяла същото 2 години след развода си срешна първата си ученическа любов.Много е щастлива и сияеща...А иначе и тя бе отписала любовта от живота си.На вас пожелавам също да срещнете мъжа който ще запали пламъчета в очите ви.Не е лесно да изтриете 20 години спомени,но какво ли пък е лесно в този живот!Излизайте навън с приятелки,пуснете си някоя комедия.И така,почнете да запълвате живота си с дребни радости...

Радвай се че вече не си с тоя човек

Мила госпожо вземете се в ръце както се казва и живеите заради децата си а след това ще доиде и спокоиствието и удовлетворението в сърцето и душата ви .Несъжаляваите .Говоря от собствен опит ,бяхме като камък на шията му -това са негови думи .разболях се от притеснения и тормоз ,защото тои ме и биеше че нени понасял ,обиждаше децата и т.н. разведохме се преди 10год. след 15 годишен брак защото бързаше да се ожени за новата си тръпка ,която бе много по млада от мен.Много ни беше трудно да се справим с децата ми тогава тинеиджъри ,носега след време и тримата сме доволни че сме се отървали ,а тои се върна като отрепка защото го бяха изхвърлили вече ненужен и се опита да се навре в нашето споконо и вече успяло ежедневие .Разбира се не го приехме ,за него преди време ние бяхме ненужна тежест.Така че мадам продължете живота си тои не е свършил децата ви имат и винаги ще имат нужда от вас а другото както доиде.

Трябва да се радвате, да празнувате, искате да се накажете и да живеете с мъж, който не ви говори, не ви поглежда в очите, защо? Практиката показва, че такива любови приключват бързо, но като се върне, си помислете дали искате пак да си причините това, а ако може да му пратите и децата ... да видите, колко бързо ще ви ги върнат заедно с татенцето :)