Според новото определение на специалистите за това какво е зависимост, хората които изпитват една или друга зависимост – алкохолна, наркотична или някоя друга, нямат вина за проблемите си.
Зависимостта се появява тогава, когато се развива хронично заболяване на главния мозък. Силата на волята няма нищо общо със зависимостта. Зависимостта е много повече от просто лошо поведение на човек.
За две десетилетия неврологията е успяла да определи как зависимостта обхваща различни области на мозъка, като така се обяснява степента на проявите на зависимостта в един или друг период.
Смятайки зависимостта за болест на мозъка, експертите се опитват да прокарат известните им резултати в лекарските среди и широката общественост. Поведенческите проблеми са просто дисфункция на главния мозък.
Не са редки случаите, когато роднини на наркозависими не разбират защо наркомана се връща отново и отново към наркотиците, независимо, че са минали няколко курса на лечение. Патологиите в мозъка се запазват още дълги години след като човек е успял да откаже наркотиците.
Всъщност в мозъка протича сложно взаимодействие на емоционални, когнитивни и поведенчески мрежи. Наследствеността също играе определена роля.
Някои хора са по-податливи към наркотици, ако са експериментирали с тях в ранна възраст или са злоупотребявали със силни болкоуспокояващи, предписани за някоя травма.
Дори да сте биологически неуязвими, може да опитате алкохол или наркотик, за да се опитате да се преборите със стреса или болката.
Независимо от причината, системата на възнаграждение на мозъка продължава да изработва допамин, който предизвиква приятни усещания, независимо от това с какво са свързани – алкохол, тютюнопушене или преяждане.
Когато човек се намира в състояние на зависимост, неговият мозък просто привиква към постоянното изработване на голямо количество допамин, като при това приятните усещания изчезват.
