Апатията в пряк смисъл означава безразличие, безчувственост. Околният свят спира да ни интересува. Към всичко проявяваме пренебрежително отношение – неемоционалност и никаква заинтересованост за абсолютно нищо.
Апатията според медицината не е болестно състояние, но се смята за симптом за много други болести, например Алцхаймер, деменция, болест на Хънтингтън. Това съвсем не означава, че е задължително всеки, който е апатичен да е болен от това.
Апатията не се смята за болест и от психиатрична гледна точка. Може би това е по-скоро вътрешен психологически проблем, който се поражда от различни неща. Към апатични състояния са по-склонни хората с наклонности към депресивни състояния.
Според изследвания жените страдат два пъти повече от депресия от силния пол. Дамите имат по-крехка психика от мъжете.
Според някой безразличието към околния свят се появява заради липса на любов, заради безчувственост на родителите в ранна детска възраст. Истината е, че апатията е първата стъпка към депресията, а както знаем депресията може да бъде сериозен проблем ако не успеем да се „измъкнем” от нея.
Най-честата причина за апатия е всъщност липсата на воля. Тези хора, които не се интересуват от нищо и никого, нищо не може да ги накара да изпитат чувство – радост, тъга, съпричастие, любов, дори желание, са всъщност безволеви.
Емоционалното ”отказване” от всичко около нас, говори само и единствено за слаба психика и никаква воля. Човек трябва сам да реши, че не е необходимо да изпада в крайности заради някакъв проблем.
Както повечето психологически проблеми и този трябва да се реши вътрешно, тоест онзи който е апатичен трябва сам да превъзмогне това чувство на безразличие и да се отърси от депресивното си състояние.
Всяка грешка и всеки неоправдан риск са по-добри от неемоционалността, която поражда апатията.
