Невротеологията е сравнително нова дисциплина, която изучава мозъците на атеистите и на вярващите и търси разликите помежду им. Целта е да се разбере къде се крие религиозното чувство и до каква степен е обективно и силно то.
Невротеологията всъщност е съчетание между няколко науки – това са биологията, неврологията, теологията. Тази дисциплина се развива непрекъснато. Броят на невротеолозите расте, а изследванията, които често правят будят все по-широк интерес у хората.
Датският професор Уфе Шьот, който работи в Университета в Орхус също е част от новата дисциплина невротеология и е провел доста любопитно проучване.
Той се опитва да обясни каква е разликата между Дядо Коледа и Бог. За да успее да се обоснове, професор Шьот решава да изследва мозъците на 20 силно вярващи християни с помощта на томограф.
Той е поискал от силно вярващите да изпълнят три отделни задачи. Първата от тях била следната – доброволците трябвало да си пожелаят нещо от Дядо Коледа за предстоящото Рождество.
Втората поставена на участниците задача била да отправят молитви към Бог, а третата да си представят, че общуват с близък свой човек.
Професор Шьот е изследвал какво се случва с мозъка на 20-те души през всеки един от различните етапи. Установил е, че по времето, когато хората отправят молба към с Бог, както и когато „общуват” със свой близък човек, картините на мозъчната активност са сходни.
С други думи, професорът смята, че не съществува принципна разлика за това дали човек говори с някой свой близък или с Бог.
И в двата случая на „общуване” в хората, които изследвал Шьот се активизира префронтална кора на мозъка. Когато обаче доброволците в проучването са се обръщали с молба до Дядо Коледа по повод Рождество, това не оставило почти никакви отражения в мозъците им.
Датският невротеолог е убеден, че причината за тази разлика се крие в това, че хората всъщност не са убедени в съществуването на Дядо Коледа. От друга страна обаче са сигурни в съществуването на Бог.
