Стресът, който отдавна е нарочен за виновник на всички здравословни проблеми, се оказва и заразен. Това сочат резултатите от ново съвместно проучване между Института за когнитивни и мозъчни науки в Лайпциг и учени от Дрезденския технологичен институт.
Специалистите са убедени, че когато попаднем в ситуация, в която трябва да наблюдаваме друг човек, който е под стрес, тялото ни започва да освобождава хормона на стреса – кортизол.
Учените наричат това състояние състрадателен стрес и го определят като подобен на прозяването. В проучването участие са взели 151 човека – всичките доброволци.
В хода на изследването доброволците са подложени на стрес, като са били разделени по двойки – в единия вариант са събирани с любим човек, а в другия – с човек, когото не познават и който е от срещуположния пол.
През цялото време учените са наблюдавали проучваните лица – или през огледало, или с помощта на живо видеопредаване. Единият от двойката е наблюдавал състоянието на своя партньор.
Като цяло при 26 на сто от участниците, които са наблюдавали стреса на другия човек, е отчетено увеличение на нивата на хормона на стреса.
Оказва се, че има значение и дали срещу нас стои любим човек или човек, когото не познаваме. При 40 на сто от доброволците, които са в двойка с любим човек, стресът се е покачил. В сравнение – едва десет процента са се повлияли от среса на непознат човек.
Освен това от значение се оказва и дали наблюдението е виртуално или реално. Виртуалното наблюдение е повлияло на 24 на сто от участниците, а реалното на 30 %.
Телевизионните програми и всичко, което дават по тях, също може да ни повлияе, категорични са учените. Според тях, когато ни показват чужди страдания, има голяма вероятност този стрес да се предаде и на нас.
Същото заключение направиха преди време и учени от Хавайския университет. Специалистите дори обявиха стреса за вирус – той има първичен носител, заразява околните, а те от своя страна други хора и т.н.
Жените са по-засегнатият от двата пола, сочат резултатите от предишното изследване, вероятно заради своята емоционалност.
