Шибари – еротичното изкуство на връзването

1 от 3 Снимки
Шибари – еротичното изкуство на връзването
Източник: Pinterest

Чували ли сте някога за шибари? Всеки от нас е чувал и най-вероятно гледал част от кадрите на филма Петдесет нюанса сиво. Колкото и да е чудно, на пръсти се борят хората, които знаят, че голяма част от еротичните сцени са следствие от японското учение шибари.

Шибари представлява японско еротично изкуство на връзването. В него се използва партньорството и доверието между двама души, най-често мъж и жена. В него от човешкото тяло се създава своеобразна статуя, комбинация между плът и въжета.

Единият от партньорите при шибари доброволно отдава контрола над тялото си на другия. Така двойката се наслаждава на последващите емоции и усещания.

В буквален превод шибари значи връзвам. С думата днес се описва и древното японско изкуство за връзване с въжета. То е познато още като кинбаку. Неговите корени се откриват в Япония. Тогава, през XV век, на почит е бойното изкуство ходжоджуцу. Самураите и пазителите на реда активно използват техниката на плетката като средство за обездвижване на престъпници. Именно уменията да връзва противника се превърнали в показател за честта на самурая.

Ходжоджуцу има две основни правила. Това включва използването и загадката на плетката. При предаването на престъпниците от един клан на друг, те били повторно или потретно връзвани. И днес в Япония силите на реда имат въже като част от екипировката им.

С времето практиките на бойното изкуство стават ненужни за японците. Докато се превръща в отживелица като метод за залавяне на престъпници, се забелязва трансформацията му в еротичната практика Кинбаку. С времето тя се подхранва от влиянието на западните идеи, които навлизат в острова. Така в средата на XX-те век учението вече е особено популярно в Япония. През 90-те навлиза и на Запад, но под наименованието шибари.

Приложението на шибари днес не е жестоко и мъчително. То се практикува по-скоро като вид изкуство. С помощта на грубите въжета тялото на модела се превръща в изящна скулптура. Именно тук е и основната разлика между Запада и Изтока. Докато на Запад се набляга на изобразяването на връзвания като жертва - девица в опасност, то на Изток възприемат полагането на възли по тялото като движението на четка върху платно. Акцентът и при двете школи включва безопасността на връзвания, както и неговото пълно съгласие. Добре е да се спомене, че при шибари връзваният може да е както жена, така и мъж.

Днес изкуството шибари намира последователи по цял свят. Хора отиват в Япония, за да станат майстори в изкуството, а след това го пренасят на Запад. В азиатската страната има много школи за обучение. Още през 2004-та бе проведена първата интернационална конференция, която се провежда и до днес. Въпреки това и до днес връзването с въжета като концепция все още се приема за нестандартно и се отхвърля от обществеността.

У нас в България хората, които се занимават с изкуството шибари, са малко. Всъщност то се преподава в една единствена школа. В нея се предават знания и се показва един нов начин за забавление на желаещите.

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати