Гуен Хартли е майка на две момиченца с микроцефалия – състояние, за което повечето хора не бяха чували преди да избухне истерията около вируса Зика в Бразилия.
С втората си бременност Гуен е била на път да сбъдне мечтата на повечето жени. Сонограмата от 19-та седмица е показвала, че носи напълно здраво бебе. Гуен е омъжена за ученическата си любов Скот Харли и двамата вече има напълно здрав син Хал, къща и куче.
Когато обаче дъщеричката ѝ Клеър се ражда, Гуен казва, че никога няма да забрави огромните ѝ очи и прекалено малка глава. Веднага е разбрала, че нещо не е наред с новороденото.
След серия от диагнози лекарите в Канзас, САЩ, диагностицират бебето с микроцефалия, което обяснява прекалено малката ѝ глава и мозък. Медицинският екип се е опасявал, че бебето може да не преживее първата си година.
5 години след раждането на Клеър момиченцето расте щастливо и със силен дух. Гуен е бременна за трети път и семейство Хартли са готови да посрещнат новото бебе.
В 26-та седмица от бременността сонограмата на Гуен показва, че бебето има прекалено малка глава и първите предположения са за микроцефалия. Гуен казва, че първата ѝ реакция била да се засмее, но след това погледнала съпруга си Скот и се разплакала.
Само допреди няколко месеца хората, които знаеха за състоянието микроцефалия, са били ограничена общност. В САЩ регистрираните случаи на деца с това състояние са 25 000.
Но в последно време микроцефалията е широко дискутирано състояние, след като стотици жени в Бразилия родиха деца с този вроден дефект. Бременните са били заразени с вируса Зика, който причинява малоформации на плода.
Световната здравна организация е на крачка от алармиране за епидемия от Зика, а жените в Латинска Америка са призовавани да се пазят от забременяване, засега.
Клеър Хартли е вече на 15 години, а сестричката ѝ Лола – на 10 години. За първи път обаче се проявява толкова голямо внимание върху тяхното състояние. Повечето хора са ужасени, което е най-голямата болка за майка им Гуен.
Тя разказва, че през първата година от раждането на Клеър със съпруга ѝ са живели в непрекъсната паника и тъга. Идеята за перфектен живот е останала в миналото, тъй като и двамата не са били сигурни, че дъщеря им ще е жива на следващия ден. Същото се е повторило и с появата на Лола.
Това са моите деца и аз съм тяхната майка, казва Гуен, спомняйки си първите грижи за бебетата си.
Клеър и Лола растат с тежка форма на микроцефалия. И двете имат сериозни здравословни проблеми- ахондроплазия, церебрална парализа и епилепсия.
Но момичетата не спират да се развиват. Клеър се упражнява да вдига ръце и почти може да пълзи, а Лола може да прави избор, използвайки носа си. Когато иска да получи нещо, тя се накланя напред и докосва предмета с носа си.
С времето се научих да гледам на момичетата си по съвсем различен начин. Виждам как изучават света около себе си и се наслаждават на малките неща. В такива моменти се чувствам истински щастлива, защото това са моментите, които спират дъха, довършва своя разказ Гуен Хартли.
