Подрусвайки бебето си на колене, докато слушате музика, може не само да го накарате да се кикоти, но и да помогнете да се развие мозъкът му. Ново проучване показва, че областите на мозъка, които са от основно значение за логическата мисъл и речта, са развити много по-добре при деветмесечни бебета, посещавали специално организирани за целта музикални терапии.
Учените смятат, че това ще помогне на малчуганите в бъдеще да се научат да говорят много по-бързо и по-добре от останалите си връстници.
Пускането на музика на новородени им помага много по-лесно да свикнат със заобикалящия ги напълно нов свят, да се приспособят към него и да го разберат.
За бебетата светът е едно странно място, изпълнено със светлини и звуци. Усещанията варират постоянно, но музиката им дава ритъм и посока, казва авторът на проучването доктор Патриция Кхул от Вашингтонския университет.
Една от основните задачи на всяко бебе, без да говорим за обичайните биологични функции, е да разпознае своя родител и какво следва от действията на таткото или майката. Това е много важно когнитивно умение, имащо основно значение за по-нататъшното усвояване на знания.
Когато пуснете музика на вашето бебче и играете с него, то ще знае, че следва забавление. Освен хубави емоции и спомени вие ще му дадете най-добрия старт в живота, казва доктор Кхул.
За да докаже своята теория, американският учен изследвал развитието на 40 бебета. Те посещавали заедно със своите родители лабораторията ѝ три пъти седмично за час в продължение на четири месеца. Половината от дребосъците трябвало да прекарват времето, играейки с родителите си образователни игри, а другата половина била подложена на музикална терапия. По време на самата терапия бебета слушали музика в обятията на родители си, които, от своя страна, трябвало да се поклащат в ритъм.
След края на изследването всички бебета били подложени на мозъчен скенер и тест за интелигентност, който трябвало да посочи до каква степен при тях са развити когнитивните способности.
Оказало се, че музикалните бебета разпознават много по-добре отделните звуци и движения. Някои от тях успешно произнасяли срички, а частите от мозъците им, отговарящи за речта, били в пъти по-развити от тези на останалите участници в експеримента.
