Синдромът Дориан Грей идва главният образ в романа Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд. Фантастичната история разказва за младеж с необикновена красота, която оставяла без думи всички около него.
В романа Дориан е център на внимание и муза за негов близък приятел и художник, който решава да увековечи красотата му в портрет.
Когато вижда завършената му работа, Дориан осъзнава, че невинаги ще бъде млад и красив, а това той е смятал за най-голямото си достойнство. Тогава той си пожелава да запази младостта си и желанието му се сбъдва – портретът понася следите на времето, а Дориан запазва младостта си.
Освен бръчките портретът на Дориан Грей попива и всички негативи, които той провокира с действията си – злоба, ненавист, несправедливост. Това го кара да се чувства неуязвим, без да осъзнава, че така се убива.
Романът е вдъхновение за психологическото наименование на паническия страх от остаряване.
Със Синдром на Дориан Грей са всички хора, които не приемат естественото течение на времето, и се стараят да запазят младостта си чрез пластични операции и различни козметични средства.
Синдромът е официално вписан в речника на психологичните разстройства и неговото лечение е препоръчително, тъй като битката със старостта е предварително загубена и когато страдащите го осъзнаят, са склонни към депресия и самоубийство.
От това психологическо разстройство най-често страдат хора, чиято професия е била пряко свързана с външния им вид – модели, актьори, певци, телевизионни водещи.
Основната причина за възникването на този синдром е ежедневното фокусиране върху младостта и красотата им.
Когато обаче преминат 40 години, те изпадат в криза и на всяка цена се опитват да задържат младостта си, пилейки пари за пластична и козметична намеса.
С времето тревогите се засилват и се превръщат в паника, което влияе сериозно върху самочувствието и желанието за живот.
Един ден операциите и козметиката ще бъдат безсилни, за да прикрият истинската възраст на страдащите от този синдром и те трябва да са подготвени за този факт.
