Всеки човек и животно издава звук, когато се появи усещане за болка. Когато болката е по-силна, звукът преминава от стон към крясъци.
Неврологичната система обикновено е обвинявана в подобни ситуации. Тя е най-удобна, тъй като методиките ѝ на действие все още са напълно неясни на медиците. За да разберем защо крещим при болка може да потърсим отговор и в поведенческата връзка.
От еволюционна гледна точка може да се предположи, че това е наследство от предците ни. Те са викали, за да изплашат това, което ги кара да викат. В други случаи са викали за помощ, а в трети – за да предупредят останалите, че се задава опасност, или че нещо не е наред.
Ако разглеждаме нещата от неврологична гледна точка, когато ни боли, сигналът се предава директно на мозъка. Явно обаче, за да го възприеме, той трябва да го съчетае във фронталния лоб с информация от региони, пряко свързвани с емоциите.
Страхът е една от емоциите, които са един най-ранните и примитивни отговори, на които човешкото тяло, както и това на някои животни, е свикнало да използва като отговор, когато не изпитва болка. Учените напомнят, че дори амфибиите, някои влечуги и насекоми, също изпитват страх. Викането от своя страна най-вероятно е резултат от комбинирането на сигнала за болка с емоция и страх. Точният начин, по който се реализира обаче, все още не е ясен.
До момента има много изследвания в тази насока. Доказано е, че псуването и крещенето са сред нещата, които намаляват болката. Отговорът защо е така обаче продължава да се търси.
Учените не са убедени, че някога ще открият точният отговор. Те предполагат, че представлява комбинация от прекалено много фактори, от най-различни системи. Въпреки това няма да спрат да търсенето в тази насока.
