Сифилис

Сифилис

Сифилисът е инфекциозно заболяване, което се причинява от микроорганизъм наречен Treponema pallidum (бледа тропонема). Заболяването е лечимо, но в напредналите фази засяга множество органи и тъкани, като пораженията върху тях остават. Заболяването преминава през три фази, а между тях има латентен период. Масовото разпространение на заболяването в Европа се наблюдава след XV век, като има много и различни теории за появата му.

Бактерията, преносител на заболяването, е напълно неустойчива във външна среда. Именно поради тази причина болестта не може да се разпространи с контакт в обществени тоалетни, дръжки на врати, басейни, вани или ползване на общо облекло и прибори за хранене.

Заразяване със сифилис

Заразяването с инфекцията може да стане по три определени начина. Първият е чрез сексуален контакт – предаването на заразата се извършва по вагинален, анален и орален път. Вторият начин е по кръвен път – използване на общи инжекции. Третият възможен начин е по вертикален път – от майка на бебето по време на раждане.

Заразяването се става чрез попадане на бактериите на заболяването върху лигавица или през наранена кожа в кръвта. Най-често се предава по полов път – орален, анален или вагинален сексуален акт. Може да се предаде от майката на плода или при употреба на общи игли от хора употребяващи наркотични вещества, както и при кръвопреливане (това е много рядък начин, тъй като кръвта се тества за това заболяване, преди да се извърши кръвопреливане) или чрез слюнка останала по приборите за хранене (също рядко, тъй като бактериите на сифилиса не са устойчиви във външна среда).

Симптоми при сифилис

Сифилисът е заболяване, което преминава през три стадия – първичен, вторичен и третичен сифилис. Има инкубационен период, който продължава средно около 26 дни. Този период представлява интервалът между първия контакт с бактерията и проявата на първите симптоми на инфекцията. След отминаването на инкубационния период, започва първият стадий на сифилиса. Между последните два има латентен период.

Първичен сифилис – характерна проява за този етап на заболяването е образуването на малка и безболезнена язва, наречена шанкър. Тя се появява в областта на устата, пениса или ректума. В някои случаи, вместо един се наблюдават множество шанкъри. Шанкърът се развива в период от десет дни до 3 месеца, след инфектиране със заболяването. Около него могат да се наблюдават подути, но в същото време безболезнени лимфни възли. Най-често възникват в областта на слабините. Раничката може да изчезне сама след няколко седмици, но въпреки това заболяването се проявява няколко месеца по-късно, вече под формата на вторичен сифилис.

Вторичен сифилис – това е т.нар. система фаза на инфекцията, което означава, че може да порази редица органи в тялото. Във вторичният стадий, болният може да има много симптоми, но най-често развива кожен обрив, който не е съпроводен със сърбеж. Понякога този кожен обрив е много малък и почти не може да разпознае. В допълнение с това, засегнатите части на тялото може да подуят лимфните възли на много места – около врата и подмишниците, в областта на гениталиите. Не е изключено да настъпят аномалии в черния дроб, артрит и дори бъбречни проблеми.

Използване на презервативи

Други симптоми във втория стадий са температура, умора, главоболие, възпаление на гърлото и частично опадане на косата. Някои от заразените могат да живеят с инфекцията във вторичния стадий, дори без тя да има специфични външни проявления. Това е т.нар. пасивна фаза на сифилис.

Третичен сифилис– Третичният сифилис се проявява след третата година от заразяването на организма, като горна граница за появяването на характерните симптоми на този етап е трудно да се постави, тъй като при някои индивиди изминават двадесет и повече години след началото, но най-често до десет години след инфектирането се наблюдава третичния сифилис. Възможно е да се появи и без наличието на пасивна фаза /която понякога продължава цели 20 години/.

Клинични промени се наблюдават в цялото тяло. Характерни са, т. нар. гумозни лезии. Големината им достига размерите на яйце, като кожата над тях изглежда нормална и лезиите са подвижни спрямо околните тъкани. В течение на времето нарастват, образуват фистула, от която изтича материя от гной и кръв. Тези лезии могат да се наблюдават още по лигавиците, ставите, костите, мускулите, черния дроб, пикочно-половата система, сърдечносъдовата система.

Третият стадий, подобно на вторият протича системно и може да увреди голяма част от вътрешните органи. Най-характерните прояви са издуването на аортата, което може да доведе до сърдечно заболяване; уголемени лимфни възли в различни части на тялото; мозъчно възпаление и последващ мозъчен удар; менингит; слабост или загуба на чувствителност; влошаване на зрението.

Уврежданията, които третата фаза на сифилиса причинява, са много сериозни и в някои случаи може да се стигне до фатален изход.

Латентен сифилис - През този период не се наблюдават клинични промени, но заразеният предава заболяването, а серологичните тестове са позитивни. Заболяването продължава да се развива и да уврежда организма на по-дълбоки нива.

Невросифилис - Може да се наблюдава по всяко време от заболяването и свързано с увреждане на централната нервна система, като проявите са менингит и менингоенцефалит.

Диагностика на сифилис

За поставяне на диагноза в миналото се използвал тест наречен Васерман, сега се прилагат VDRL и TPHA тестове. Друг метод е изследване на секрет от сифилистичните язвички. Обичайно прегледът започва при дерматолог. Ранното откриване на заболяването, още в първия стадий може да се извърши чрез микроскопско изследване на секрет от новопоявилата се язва /шанкър/. Бактерията, причинител на сифилиса се изолира много трудно, поради което диагнозата се извършва на база външния вид на язвата.

Втората и третата фаза на сифилис се диагностицират чрез тест, който установява броя на антителата, показващи реакцията на имунната система с бактерията на сифилис.

Предпазни средства

Повечето тестове, които се прилагат за диагностика на сифилис, откриват реакция на тялото към инфекцията, но не и действителният и причинител. Тези тестове са наречени нетрепонемални, а резултатите от тях винаги се потвърждават с трепонемални тестове, уточняващи наличието на микроорганизми, причиняващи сифилис.

Лечение на сифилис

Лечението на сифилис се извършва основно с антибиотици. Напълно лечимо е заболяването, като откриването му в началните етапи и провеждане на лечение предотвратяват тежките усложнения и остатъчните ефекти. Към сифилис не се развива имунитет.

В повечето случаи заболяването се лекува чрез инжектирането на пеницилин. На болните, които са алергични към него се предписват алтернативни антибиотици. Около ден след започване на лечението, болният вече не е заразен. Ако пациентът не реагира на пеницилиновото лечение, той трябва периодично да бъде изследван с кръвен тест за сифилис, за да може лекарят да се увери, че бактерията-причинител е унищожена.

В случаите на невросифилис, болните трябва да бъдат тествани в период от две години след назначаването на лечение. Прилагането на подходящо лечение лекува сифилиса във всички негови фази, но когато уврежданията на вътрешните органи за твърде тежки, последствията са необратими.

Предпазване от сифилис

Предпазването от сифилис става, чрез редовни прегледи, моногамни и дълготрайни връзки, в които и двамата партньори са провели тест за това заболяване. Използването на презервативи предпазва само в случаите, в които той е поставен правилно и покрива цялата лигавица.

По-рядката смяна на сексуалните партньори и използването на кондоми при полов акт са единствените начини за предпазване от заболяването. Редовните изследвания и лечението на раничките в ранния етап на сифилис са важен превантивен метод срещу по-нататъшното развитие на сифилис.

4.7
Общо 6 гласували
5 5
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати