Менингит

Менингит

Менингит е възпаление на мозъчната обвивка, както на главния така и на гръбначния мозък. Най-често се предава по въздушно-капков път, чрез използване на обща посуда, храна или кърпи. Възможно е заразяване да се получи при физически контакт с болен – ръкостискане, прегръдка и др.

Менингитът е възпалително заболяване, което засяга менингите – трите обвивки на гръбначния и главния мозък. В някои случаи протича много тежко и може да доведе до тежки мозъчни увреждания, кома и дори смърт. Засяга предимно деца, тийнейджъри и млади хора, но не е изключено да порази по-възрастни хора със слаба имунна система.

Причините за поява на менингитите в повечето случаи са с инфекциозен характер. В голяма част от случаите това са вируси – херпесен вирус, ентеровируси, коксаки вируси и вирусът, причинител на заушка. В по-редки случаи менингитът е причинен от бактерии. Характерните бактерии при менингит са менингококите, пневмококите, хемофилус, туберкулозен бактерий. Менингитът може да се яви като усложнение след черепно-мозъчни травми, неврохирургия, след интервенция на синусите. В много редки случаи менингитът е причинен от паразити и гъби, химиотерапия, отравяния с олово.

Причини за менингит

Най-често причините за развитие на менингит са бактериални или вирусни. Други видове са туберкулозния, който е част от бактериалните, гъбичен менингит, паразитен и асептичен, при който причините за развитието не са ясни.

Друг начин за разделяне на видовете менингит е според възпалението. При това бактериалния менингит най-често е и гноен, вирусните попадат в групата на сериозните, туберкулозните са и фибринозни и др.

Вторичен менингит се развива като усложнение на друго заболяване, като пневмония, коремен тиф и др.

Видове менингит

Вирусен менингит – заболяване на централната нервна система, при което вирусна инфекция засяга обвивките на мозъка. Протичането на по-голямата част от вирусните менингити е остро, в редки случаи – подостро и хронично. Вирусният менингит се разделя на:

Мигрена

1. Ентеровирусен менингит – заболяването обикновено започва с висока температура, силно главоболие, гадене, повръщане и развитие на характерен менингеален синдром. От своя страна менингеалният синдроом протича със силно главоболие и обилно повръщане, запек, страх и неприязън към звуци и светлина, кожна свръхчувствителност.

2. Лимфоцитарен менингит – тази форма на заболяването се характеризира с две фази – менингитна и грипоподобна. Болестта започва с повишение на температурата, болки в мускулите и ставите, диария и втрисане.

Менингитните прояви се развиват седмица или две след началото на заболяването. Температурата се повишава до 39 градуса или дори повече, появява се силно главоболие и типичният менингеален синдром. Срещат се и психични симптоми – възбуда или психоза.

Бактериален менингит – представлява животозастрашаващо състояние, което изисква спешна лекарска намеса. Заболяването може да се развие с много бърза скорост и може да убие болния за час или да доведе до трайно увреждане като слепота, глухота и мозъчен проблем.

Бактериите могат да причинят две отделни форми на заболяването – менингит и сепсис /отравяне на кръвта/. Те могат да се проявят заедно или поотделно, а основният проблем е, че симптомите на тези заболявания често се бъркат с обикновения грип. Обикновено първите прояви са класическите грипоподобни симптоми – треска, главоболие, гадене, повръщане и болки в ставите.

Симптоми при менингит

Много характерно за менингита е появата на главоболие, повръщане и светлочувствителност, които се дължат на дразненето на меките мозъчни обвивки и коренчетата на периферните нерви. Наблюдава се липсата на възможност главата да се навежда на пред.

Обичайно заболяването започва с рязко повишаване на температурата до около 40-41۫C. Като следствие от това може болния да изпадне в състояние на делириум или дори кома. Най-тежката част от заболяването продължава от една седмица до дванадесет дни.

Други симптоми могат да бъдат загубата на съзнание, учестено дишане, повишена раздразнителност и липса на апетит.

Много по-различна може да бъде клиничната картина при новородените, кърмачетата и по-възрастните хора. Типичните прояви при кърмачетата са резки промени в плача и поведението, занижен тонус на тялото, отпусната шия, напрегната фонтанела и гърчове. Болните в напреднала възраст също имат нетипични и оскъдни симптоми – промени в поведението, силно главоболие и гърчове.

Главоболие

Развитие при менингит

Вирусния менингит в повечето случаи, при хора не страдащи от други заболявания, отзвучава за около четиринадесет дни без да води последици след себе си.

По друг начин седят нещата с бактериалните менингити. За тях е важно да се диагностицират на време и да се проведе спешно лечение, за да се предотвратят трайни увреждания на нервната система, като загуба на слух, различни увреждания на мозъка, загуба на зрението или енцефалит.

Диагностициране на менингит

Диагнозата се поставя на база на преглед от лекар и след това се правят някои изследвания, сред които лумбална пункция, микробиологично изследване и компютърна томография.

Поставянето на диагноза менингит изисква събирането на подробна информация за началото на заболяването и симптомите, както и извършването на задължителни изследвания. Задължително се прави неврологичен преглед, който може да установи наличието на типичните неврологични симптоми. Когато симптомите насочват към менингит се прави лумбална пункция, а в някои случаи компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Лумбалната пункция представлява манипулация, по време на която посредством игла се пробиват обвивките на гръбначният мозък и се взема малко количество гръбначно-мозъчна течност. Изследването на тази течност дава категоричен отговор дали болният страда от менингит.

Лечение на менингит

При бактериален менингит се прилага подходящо антибиотично лечение, което не е ефективно при вирусните менингити.

Важна част от лечението е заболелият да почива и да се облекчат симптомите посредством подходящи медикаменти предписани от специалист.

Поради приема на антибиотици е важно да се увеличи приема на течности и витамини, като е добре витамините да се набавят от храната.

При всички случаи менингитът изисква спешно лечение, което се провежда в болница, при режим на изолация. Вирусните менингити протичат леко и дори могат да се излекуват съвсем спонтанно. В тези случаи лечението е насочено към облекчаване на симптомите и поддържащо. Бактериалните менингити се третират със специфична антибиотична терапия, която започва веднага след поставянето на диагнозата, без да се изчакат резултатите от лумбалната пункция. След получаването на резултатите от нея, ако се наложи видът на антибиотиците може да се коригира. Най-често се назначава интравенозно антибиотично лечение, понижава се телесната температура и се поддържат водно-електролитните нужди.

Рискови групи

В рисковите групи попадат хора с понижен имунитет, това се деца и много възрастни, както и хора на средна възраст прекарали на скоро заболяване.

Предпазване от менингит

За предпазване от менингит е важно повишаването на личната хигиена – редовно миене на ръце.

Друг важен елемент е поддържането на добро ниво на имунната система, посредством здравословен живот – спорт, хранене и прием на достатъчно количество вода.

Един от най-сигурните начини за предпазване от менингит е ваксинирането. Тъй като съществуват различни видове менингит, няма и единна ваксина срещу тях. Препоръчва се децата да бъдат ваксинирани, защото имат по-слаба имунна система и много близки контакти в детските градини и училищата. Друг начин за предпазване е поддържането на висока лична хигиена – редовно измиване на ръцете, особено след тоалетна и преди всяко хранене.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

5
Общо 3 гласували
5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати