Амилоидоза

Амилоидоза

Какво е амилоидоза

Амилоидозата представлява рядко срещане заболяване, което има летален край. Причинява се от отлагането на патологичен белтък /амилоид/ в органите и тъканите на тялото. Най-често този белтък се произвежда от костния мозък.

Постепенно той довежда до пълното увреждане на нормалните функции на органите, в които се трупа. Възникването на амилоидозата е с неизяснена причина. Най-често засегнатите органи са сърце и бъбреци, гастроинтестиналния тракт, слезката и нервната система. Поради факта, че амилоидозата засяга такива жизненоважни органи, човешкият живот е силно застрашен.

В зависимост от причината за възникване на амилоидозата съществуват три нейни форми.

Първична амилоидоза – тази форма е най-често срещаната. Засегнати са сърцето, бъбреците, нервите или езика. Първичната форма на амилоидозата не се свързва с други заболявания, с изключение на една разновидност на мозъчния тумор, наречена мултиплен миелом.

Не са известни причините за възникването на първичната амилоидоза. Смята се, че началото на болестта е локализирано в костния мозък, където клетките освен да произвеждат тромбоцити, бели и червени кръвни телца започват производство и на специални антитела. Това са определен вид белтъчни молекули, които при нормални условия предпазват тялото от заболявания.

След като тези антитела извършат своето предназначение, следва техния разпад. Болестта амилоидоза настъпва тогава, когато мозъкът произвежда такива тела, които не могат да бъдат разрушени. Така с времето концентрацията на тези протеини в кръвта нараства значително и те се натрупват в органите под формата на амилоид.

Вторична амилоидоза – тази форма на амилоидозата най-често възниква на базата на вече придобито хронично заболяване, като остеомиелит, туберкулоза, ревматоиден артрит. При тази разновидност на болестта могат да бъдат засегнати всички органи и тъкани, но най-често засегнати са слезката, бъбреците, черния дроб и лимфните възли. Тук лечението на първичното заболяване, което е предизвикало натрупването на амилоид в организма може да спре развитието на амилоидозата.

Артрит

Наследствена амилоидоза – тази форма на болестта се унаследява. Най-често засегнатите части на тялото са сърцето, бъбреците и нервите.

Рискове за амилоидоза

Най-често причината за възникване на амилоидозата е неизвестна. Съществуват група рискови фактори, които имат отношение към тази болест. Това са:

Пол – според статистиката мъжете страдат по-често от амилоидоза.

Възраст – повечето болни, страдащи от тази болест са над 40 годишна възраст.

Наследствени фактори

Заболявания – хронична възпалителна инфекция или друга инфекциозна болест увеличават възможността за поява на амилоидоза.

Симптоми при амилоидоза

Симптомите на амилоидозата се определят от органите, които са засегнати. Съществуват много и разнообразни симптоми на болестта, което затруднява диагностицирането ѝ. Най-често срещаните симптоми са:

- Значителна загуба на тегло

- Слабост

- Подуване на глезените и краката

- Недостиг на въздух

- Чувство за тежка умора

- Неравномерно биене на сърцето

- Затруднено преглъщане

- Увеличен език

- Кожни изменения

- Запек или диария

- Скованост и изтръпване на ръцете и краката

Симптоми при амилоидоза

Усложнения при амилоидозата

Тежестта на протичане на заболяването зависи от степента на увреждане на органите. Няколко са най-важните и тежки усложнения.

Сърдечно увреждане – когато болестта засегне сърцето, най-често срещаният симптом е чувство за задух при малки физически усилия. Причината за това е увреждането на функция на миокарда, резултатът от което е изпомпване на по-малко кръв към периферията. В редица случаи може да се засегне и възбудно-проводната система на сърдечния мускул. Това води до нарушения в сърдечния ритъм и мъждене.

Увреждане на бъбреците – натрупването на амилоиод в бъбреците води до увреждане на филтриращата им функция, резултатът от което е отделянето на голямо количество белтък в урината. Следва оточен синдром. Нарушена е и детоксикиращата функция на бъбреците, което е много опасно, защото в организма започват да се натрупват токсини.

Увреждане на нервната система – проявява се чрез притискане на определен нерв в китката, което води до силна болка и треперене на ръката. Ако амилоидът започне да се трупа в нервите, които контролират пикочния мехур може да се стигне до ретенация на уринирането.

Диагностициране на амилоидоза

Поставянето на диагноза амилоидоза е сравнително трудно. Първият индикатор за болестта е откриването на повече белтък в урината и кръвта. Тъканната биопсия е най-сигурният метод за диагностицирането. Материалът за биопсия се взема от тъкани и органи като право черво, костен мозък или мастната тъкан в областта на стомаха. От взетия материал се прави проучване под микроскоп, като чрез специфични методи на оцветяване се търси амилоид.

Лечение на амилоидоза

Лечението на болестта има за цел да облекчи и намали симптомите й. Първичната амилоидоза е трудна за лечение и поставя пред редица трудности специалистите. Често се предлага костно-мозъчна трансплантация. Прилагат се и различни химиотерапевтични методи, които трябва да унищожат клетките в костния мозък, които са отговорни за високата продукция на амилоид.

Лечението на вторичната амилоидоза има за цел да излекува основното заболяване, което е довело до отлагането на белтъка в тъканите и органите. Наследствената форма на болестта се лекува чрез чернодробна трансплантация.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

4.5
Общо 2 гласували
5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати