Апендицит

Апендицит

Какво представлява апендицитът

Апендиксът представлява сляпо завършващ израстък, който е прикрепен към горната част на дебелото черво /цекум/. Във вътрешността си има клетки, които отделят малки количества слузест секрет, който се стича към цекума. Стената на апендикса съдържа лимфна и мускулна тъкан. Лимфната тъкан е част от имунната система и взема активно участие в произвеждането на антитела.

Апендицитът е възпалителен процес, който засяга апендикса. Той настъпва вследствие от блокиране на отока на апендикса. Причините за това могат да бъдат натрупване на гъст секрет, фекални маси дошли от цекума или разрастване на лимфната тъкан. При това положение се създават благоприятни условия за бактерии, живеещи в апендикса да проникнат в неговата стена и да предизвикат началото на тежък възпалителен процес.

С напредването на възпалението е възможно засягането на тънката ципа, покриваща вътрешната повърхност на коремната кухина и по-голямата част от органите разположени вътре в нея /перитонеум/. Възможно е и да настъпи разкъсване на апендикса, при което съдържанието му да се излее в коремната кухина. Апендицитът най-често се наблюдава във възрастовата граница 10-30 години. Особено внимание трябва да се обръща на апендицит, който засяга малките деца и възрастните хора, защото съществува висок риск от нежелани усложнения.

При децата апендиксът е по-къс и няма характерната за възрастните извита форма. Мястото на влизането му в цекума е значително по-широко, което създава предпоставка за навлизането на фекалии и хранителни материи вътре. Това обуславя факта, че острият апендицит се среща много често в детските години. При старите хора апендиксът атрофира и постепенно се затваря, поради което апендицит при стари хора се среща по-рядко.

Оплакванията при тях са доста слабо изразени, което затруднява диагностицирането му и създава предпоставка за много усложнения.

Операция при апендицит

Симптоми при апендицит

Основният и най-характерен симптом на острият апендицит е коремната болка. В първите мигове тя не се ограничава само в едно място и е слабо локализирана. Именно слабо локализираната болка е симптом за проблем в тънките или дебелото черво, както и в апендикса. Болният не може да покаже къде точно го боли стомаха и затова посочва целия корем.

Следващият симптом, който се проявява е загуба на апетит. Тя може да прерасне в гадене или повръщане. Когато мине време и възпалението се разпространи към перитонеума болката вече се променя и може да бъде ясно посочена. Наблюдава се повишение на телесната температура и нарушение във функцията на храносмилателния тракт. Появяват се газове и запек или диария.

Диагностициране на апендицит

Първо пациентът трябва да каже своите оплаквания, след което следва обстоен преглед. Проверява се за болезненост при натиск на мястото на апендикса. Най-често болката след като лекаря бързо освободи ръката от лек натиск върху натиск на стомаха. Изследванията за диагностициране на апендицит включват лапароскопия, компютърна томография, ултразвук, рентген на стомаха, ириография, изследване на урината и броя на белите кръвни клетки.

Лечение на апендицит

След поставянето на диагнозата апендицит, следва лечение с антибиотици и оперативна намеса – апендектомия. Тя се извършва по спешност, като хирурга изрязва апендикса и зашива мястото на прикрепяне към цекума. Прави се оглед на тъканите, които са в съседство като се търсят признаци за увеличение на възпалението.

Ако абсцесът не е голям може да бъде проведено лечение единствено с антибиотици. В повечето случаи обаче трябва да се направи дренаж.

Дренажът представлява малка гумена или пластмасова тръба, която се вкарва през кожата и с помощта на ултразвук или томография се определя точното разположение на абсцеса. Чрез дренажът гнойта изтича от тялото.

Най-честото усложнение, което може да се получи е разкъсването на апендикса, което предизвиква редица усложнения. Възможно е образуването на гнойна кухина в близост до апендикса или развитие на опасен дифузен перитонит, който обхваща перитонеума.

Хранене при апендицит

Билкова отвара

След като е операцията е отминала и болният се прибере вкъщи следва спазването на определена диета. Не бива да се консумират люти, пържени, мазни и кисели храни, които дразнят стомаха. Препоръчва се храненето с леки и течни храни, повече супи и бульони. Постепенно в менюто се въвеждат по-твърдите храни. Чак след два-три месеци човек може да опита как му действат храните, богати на целулоза, кофеин, шоколад и газообразуващите храни – зеле, леща, боб. Газирани напитки и ядки трябва да бъдат ограничени за по-дълъг период от време.

Народна медицина при апендицит

Според българската народна медицина, някои билки помагат за по-бързото възстановяване след претърпяна операция на апендицит. Отвара от глухарче – в 400 мл вода се слагат 50 г от глухарчето. Отварата се сварява за около 15 минути и се прецежда, пие се три пъти на ден. Не се препоръчва за диабетици. Следващата полезна отвара е чай от камшиче.

В 300 мл вода се слагат 3 с.л. от билката. Сварява се, прецежда се и се приема на всеки 3 часа. Камшичето не се препоръчва за хора с високо кръвно налягане и диабет. 40 г ехинацея се добавя към 500 мл вряща вода. Сместа ври за 10 минути и се приема по 3 пъти на ден. Билката предпазва от следоперативни инфекции и стимулира имунната система.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

3
Общо 5 гласували
5 2
4 0
3 1
2 0
1 2
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати