Артроза

Артроза

Какво представлява артрозата

Артрозата е болестно състояние, което засяга една или няколко стави и възниква вследствие на увреждане или износване на ставния хрущял. Първичното засягане на този хрущял е последвано от вторично увреждане на придлежащата кост и възпаление на ставната обвивка, придружено с нейното свиване. Артрозните изменения на ставата са краен резултат от голям брой болестни процеси, които водят до структурна и функционална недостатъчност.

Артрозата поразява цялата става, както и разполагащите се около нея мускули и сухожилия, ставни връзки, синовиална мембрана, лежащата кост под ставния хрущял и капсулата, която обгръща отвън ставата. Първичното поражение обаче засяга ставния хрущял. Под въздействието на редица фактори, той се разрушава и стеснява ставната цепнатина. В крайните фази на поразяването на хрущялa под него излиза оголената хрущялна кост и започва триене на от двете страни на ставата.

В подхрущялната кост започват миниатюрни счупвания, които са резултат от прекаленото натоварване върху нея. Смачканите костни греди и парчета разрушен хрущял образуват тела, които предизвикват възпаление на синовиналната мембрана. От своя страна това възпаление става причина за изливане на възпалителна течност вътре в ставата и поява на оток.

Промените в натоварването на подхрущялната кост стават причина за нейното изменение. Това изменение протича в няколко фази. Първоначално тялото реагира с производство на нова и променена кост. Започва удебеление на подхрущялния слой, а по ръбовете на ставите се образуват костни шипове. В напредналите етапи на артрозата се наблюдава костно разграждане. Триенето на една кост в друга намалява стабилността и подвижността на ставата.

Възпаляването на синовиналната мембрана причинява нейното разрастване, а впоследствие води до свиване и ограничаване на ставните движения. В някои случаи може да се стигне и до неподвижност на ставата. Свиването на капсулата на ставата и на околоставните връзки причинява деформиране на ставата и заемане на неестествено положение на костите в ставата. Това състояние се нарича контрактура на ставата и е симптом за напреднал процес.

Засегнати стави от артроза

Артрозните промени най-често засягат няколко стави. На първо място по честота е артрозата на гръбначен стълб, наречена спондилатроза. Следва засягането на колянната става /гонартроза/, тазобредрена става /коксартроза/, раменната става /омартроза/ и малките стави в ръцете.

Засягането на гръбначния стълб най-често става в шийната и поясната част, където натоварването е най-голямо. Тазобедрената и колянната става са тези, които носят тежестта на цялото тяло. Затова най-често те са засегнати едновременно. От малките стави на ръката артрозни промени претърпяват ставите между китката и средната фаланга, както и ставичките между средната и най-далечната фаланга. Засегнатата става в ходилото е разположената в основата на палеца.

Симптоми при артроза

Симптомите на артрозата са различни, според това коя става е засегната, колко са на брой засегнатите стави, възрастта на болния и наличието на придружаващи заболявания. Най-честите симптоми са:

Болка – това е най-характерният симптом. Болката се усеща дълбоко в ставата, обикновено е тъпа и се засилва при физическа дейност, която напряга ставите. Възможно е тя да се активира при влошаване на времето или при раздвижване на ставата след дълъг покой. В напредналите стави на артрозата, болката става постоянна и не зависи от никакви външни фактори. Възможно е да започне да се появява нощем, смущавайки здравия сън на болния.

Болки в колянната става

Скованост на ставата – най-често се появява след дълъг покой на ставата и изчезва след нейното раздвижване. С времето сковаността може да прогресира.

Затопляне и зачервяване на кожата – когато ставните обвивки се възпалят всички обменни процеси в ставата се активират, което става причина за затоплянето. Евентуално може да се появи и зачервяване на кожата над ставата.

Ограничение на ставните движения – този процес настъпва постепенно, а в някои случаи може да вземе превес над болката.

Подуване – възможно е ставата да бъде подута, защото възпалението на синовиалната мембрана причинява разлив на течност в кухината на ставата.

Деформация на ставата – възможно е да се получи и неестествена позиция на тялото или засегнатия крайник.

Отслабване на мускулатурата – болката и намалената подвижност, които поразяват ставата отнемат активността на мускула. Това води и неговото отслабване.

Оголване на подхрущялната кост – изразява се в усещане за пукане на ставата по време на движение.

Диагностициране на артроза

При посещението на лекар, болният трябва да съобщи за своите симптоми и болката, от какво се засилва и успокоява тя, от колко време са оплакванията и наличие на стари травми. Следва обстоен преглед, по време на който се обръща специално внимание на ставите, които причиняват болката. Търсят се белези на възпаление, прави се сравнение между болната и здравата става. Изследва се силата и обема на движенията, анализира се стойката и походката. В повечето случаи прегледът е достатъчен за поставяне на диагнозата, но понякога се назначават и редица изследвания, които потвърждават артрозата.

Лечение на артроза

Най-често лечението на артрозата се извършва на етапи. Първо се започва с консервативно лечение – всички методи, които са различни от оперативната намеса. Когато методите на консервативното лечение са изчерпани се прибягва до операция, ако няма противопоказания за това. Консервативното лечение включва:

Намаляване на теглото значително може да успокои симптомите на артрозата. Така се снема част от напрежението върху ставите. Пълният покой на ставата не е препоръчителен. Трябва да се поддържа умерена активност, която не предизвиква болка.

Следващата стъпка е назначаване на подходяща физиотерапия и рехабилитация. Изработва се програма, която включва упражнения за поддържането на подходящ обем движения на ставата, стабилизиране и укрепване на мускулатурата.

За да се осигури покой на ставата се използват различни протезни средства – шини, обувки с подходящи подметки, корсети и яки, патерици и др. Препоръчва се приемане на хранителни добавки, които съдържат важни за хрущяла вещества, като хондроитин и глюкозамин сулфат. Възможно е да се назначи и приемане на различни лекарства, които подсилват хрущяла.

Ако консервативното лечение не даде резултат, трябва да се премине към хирургичната намеса. Тя може да бъде разнообразна, но най-използваните оперативни лечения са артроскопия на ставата и изрязване на част от синовиалната мембрана, изпилване на шиповете и заглаждане на хрущяла; синовектомия, при която се отстранява ставната капсула и синовиалната мембрана.

Друг метод е артродезата, при която се премахва ставата. Един от най-модерните методи е хондропластиката, при която на мястото на разрушения хрущял се поставя чужд или собствен, който поправя дефекта. Възможно е и назначаването на операция, при която разрушената става се подменя с изкуствена.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

4.2
Общо 5 гласували
5 3
4 0
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес