Бронхиектазна болест

бронхиектазна болест

Какво е бронхиектазна болест

Бронхиектазната болест представлява трайно разширение на бронхите, в резултат от което се увреждат мускулните и еластичните елементи на техните стени. Бронхиектазиите се намират в долните лобове на белите дробове. Когато те се възпалят става въпрос за бронхиектазна болест, като бронхиалната стена и околната и тъкан са възпалени. В разширените бронхи се събира голямо количество секрет и се затруднява нормалната въздушна циркулация.

Различни са причините, които могат да доведат до отслабването и разрушаването на бронхиалната стена. Най-вероятно този процес е причинен от вродени аномалии на бронхиалното дърво, които се получават през първите месеци на бременност, поради инфекции на майката. Много често болестта се проявява успоредно с обструктивни проблеми, които разрушават нормалната пропускливост на бронхиалното дърво. Обикновено такива състояния са възпалителни процеси, тумори и обструкция на чуждо тяло. Бактериална инфекция също може да причини повреди в бронхиалната стена, резултатът от което е некротизиране на нейните елементи с последващо разширение на бронхите.

Според причините за възникването си, бронхиектазиите се делят на:

Първични бронхиектазии – причинени са от вродени аномалии на бронхиалното дърво. Развиват се заради преживени вирусни инфекции на майката в първите месеци на бременността.

Вторични бронхиектазии се срещат при различни състояния като: трахеобронхомегалия, при която липсва хрущял на бронхиалната стена; белодробна секвестрация; муковисцидоза; имонодефицитни състояния; бронхомалация.

Придобити бронхиектазии възникват при белодробни инфекции – пневмония, бронхит, туберкулоза и други. Автоимунни заболявания и алергични заболявания също са причина за придобитите бронхиектазии.

Бронхиектазиите могат да бъдат едностранни или двустранни. Епитела на бронхите се унищожава, вследствие от което се получават разязвявания и задържане на секрет. В зависимост от вида на патологичното разширение на бронхите, бронхиектазиите биват четири вида: вретеновидни, тилиндрични, торбовидни и смесени.

Симптоми при бронхиектазната болест

бронхиектазна болест

Бронхиектазната болест е заболяване, което протича с периоди на обостряне на симптомите и ремисия /период, в който няма съществени оплаквания/.

Най-характерният симптом на болестта е кашлица, която има хроничен характер, мъчителна е и протича с отделянето на голямо количество храчки. Понякога храчките могат да достигнат до 1500 мл. Ако се засегне кръвоносен съд е възможно в храчките да има и кръв.

Когато бронхиектазната болест е с вроден характер, се наблюдава изоставане в развитието на болното дете и влошаване на общото състояние. В някои случаи се получава анемия и намаляване на общия белтък в кръвта. Температурата се повишава, възможно е да се задържи субфебрилна месеци наред. Не са изключени болки в гърдите и задух, който вече е късен симптом на болестта.

Усложнения, които могат да се получат са пневмонични състояния, абсцеси и емпиеми, сепсис, а много рядко и метастатични абсцеси в други органи.

Диагностициране на бронхиектазна болест

Диагностицирането на бронхиектазна болест се извършва на база различни лабораторни, клинични и инструментални изследвания. Установяват се голямо количество различни по характеристика хрипове. По време на пневмоничен тласък се прави кръвна картина, която показва ускорена СУЕ и левкоцитоза. В напреднал стадий на болестта се наблюдава анемия и хипопротеинемия. Назначава се бронхография чрез която се диагностицират цилиндрични бронхиектазии, вретеновидни или смесени. Микробиологичното изследване на храчките определя бактериалните причинители на заболяването.

Лечение на бронхиектазна болест

Лечението на бронхиектазна болест бива два вида – оперативно и консервативно /прилагат се всякакви мерки, които изключват оперативна намеса/. При консервативното лечение се назначават силни антибиотици, изборът на които зависи от резултатите от антибиограмата. Ако има кръвохрачене се прилагат кръвоспиращи медикаменти. За намаляване на обструктивните изменения в бронхите се предписват секретолитици и бронходилататори. Оперативното лечение е необходимо, когато има силно кръвохрачене и възпалителни тласъци.

Алое

Народна медицина при бронхиектазна болест

Рецепти от българската народна медицина: Смесват се 2 части подбел, 2 части лайка и 1 част риганова трева, след което се смилат в кафемелачка. Вземат се 2 с.л. от получената смес и се запарват с половин литър вряла вода. Сместа трябва да престои в затворен съд за една нощ. Да се пие по ¼ чаша четири пъти дневно.

Смесват се 300 г мед, ½ чаша вода, нарязан на дребно лист алое. Сместа се вари два часа на умерен огън. Вече охладената смес се приема 3 пъти дневно по 1 с.л.

Смесват се ½ част копитник, 1 част листа от малина, 2 части листа от подбел, 1 част листа от шапиче, 2 части ментова трева, 1 част очанка, 1 част корен от глухарче. Всичко трябва да се смели в кафемелачка. Вземат се 2 с.л. от сместа и се заливат с половин литър вода. Оставя се да престои за една нощ и се пие 4 пъти дневно по ¼ чаша.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

4.5
Общо 2 гласували
5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати