Перикардит

Задух при перикардит

Какво е перикардит

Перикардит е състояние, което представлява възпаление на сърдечната торбичка /обвивка/. Перикардът е тънка мембрана, която обвива сърцето. Тя се от няколко слоя и държи сърцето в съответното положение в гърдите, като едновременно с това го предпазва от инфекции и тумори, които могат да се разпространят от други органи, близо до него. Това например са белите дробове и хранопровода. Перикардът също пречи на сърцето да се разширява прекалено много, което позволява на мускулните му влакна да поддържат своята идеална дължина.

Причините за поява на перикардит са разнообразни. Сърдечната обвивка може да бъде възпалена от инфекциозни агенти – бактерии, гъбички, паразити и вируси. Някои автоимунни заболявания също могат да причинят перикардит. Такива могат да бъдат лупус еритематодес, дерматомиозит, ревматоиден артрит и други. Не е изключено перикардът да се появи в хода на други сърдечни заболяваниямиокардит, инфаркт и разслояване на аортата. Туберкулоза и раковите заболявания често протичат с перикардит.

Видове перикардити

Остри перикардити – независимо от причината за тяхното възникване те биват сухи, фибринозни и ексудативни. Много често са предшествани от треска, миалгия и общо неразположение, но не е изключено при възрастните хора температурата да не се повиши. Главните симптоми на състоянието са болка в гърдите, която варира при промяна в положението. Сърдечната дейност е ритмична и с висока честота; появяват се кашлица и недостиг на въздух. Получава се перикардно триене, не е изключен и плеврален излив.

Хронични перикардити – биват три вида: екдузативни, адхезивни и констриктивни. Проявите на хроничните възпаления са леки и се изразяват в болка в гърдите, отпадналост и сърцебиене. Едно от главните оплаквания е задух, който започва да се засилва и при извършване на малко усилие. Тежестта на проявените симптоми зависи от степента на хроничната сърдечна опресия и остатъчното перикардно възпаление. Хроничният перикардит протича с образуване на сраствания между двата на брой перикардни листа.

Рецидивиращи перикардити - биват два вида: интермитентен тип /вариращи безсимптомни интервали/ и постоянен тип /когато противовъзпалителната терапия се прекъсне се стига до рецидив/.

Симптоми при перикардит

Първият симптом е внезапно настъпила и усилваща се болка в сърдечната област. Болката постепенно може да се разпространява към шията, гърба или към лявата ръка. По-силно се усеща при вдишване, кашляне, преглъщане. Характерно е че се усилва в легнало положение, по-слаба е в седнало и намалява при навеждане на пред.

Също така може да се наблюдава задух, повишена температура, изпотяване, липса на апетит и като резултат – обща отпадналост. Могат да се наблюдават симптоми, които съпровождат заболяването, довело до развитие на перикардит.

Диагностициране на перикардит

Перикардит

Диагнозата перикардит се поставя на база оплаквания като болка в гърдите и задух. Назначава се ехокардиография, която притежава най-голяма диагностична стойност. Чрез нея се доказва и наличието на перикарден излив. Рентгеновото изследване установява увеличение на сърдечната сянка, но при малък излив не се откриват промени. Назначават се и редица лабораторни изследвания, които включват кожни проби с туберкулин, вирусологично изследване, оценка на ревматоиден фактор, серологични тестове за гъбични инфекции и други.

Причини за Перикардит

В миналото основната причина за развитие на перикардит е била туберкулозата. В днешно време заболяването може да бъде следствие от пневмония, инфекциозни заболявания, инфаркт, ревматизъм, както и токсични състояния.

Възпаленият перикард изпраща ненормални импулси, които от своя страна оказват неблагоприятно влияние на сърдечносъдовата система, може да се развие аритмия, колапс и сърдечна слабост. На подобно въздействие са подложени белите дробове и другите органи.

Усложнения при Перикардит

С напредване на заболяването може да се стигне до сраствания и измествания на сърцето, които от своя страна да доведат до нарушения в кръвообращението.

Перикардната тампонада е най-тежкото усложнение при развитие на перикардит. Възниква в следствие от пълнене на перикарда с течност, което води до свиване обемът на сърцето, а от там и на неговото пълнене. Може да има летален изход, ако не се направи перикардна пункция – извеждане на перикардния излив.

Лечение на перикардит

За да бъде успешно лечението на перикардитът трябва да бъде открита точната причина за неговата поява. Класическото лечение на състоянието включва назначаването на кортикостероди, противоболкови препарати, антибиотици и противовъзпалителни средства. Кортикостероидите се прилагат при болни в много тежко състояние или с проявата на чести рецидиви.

Болните с остър перикардит подлежат на хоспитализация. Необходимо е да се проведе лечение на основното заболяване. В зависимост от етиологията се предписват туберкулостатици, противогъбични лекарства и различни антибиотици, които отстраняват причината за възпалението. В някои случаи се налага и хиругична намеса.

Перикардитът е възпаление, което трябва да бъде лекувано навреме, защото прогнозата при закъсняло лечение е много сериозна. Неблагоприятни последствия са гнойният перикардит и перикардни сраствания, които имат тежък изход. Едно от най-тежките усложнения е т.нар. перикардна тампонада. Това е състояние, което възниква в резултат от пълненето на перикарда с течност. Получава се свиване на обемът на сърцето и след това пълнене. Ако перикардния разлив не бъде отстранен с пункция, изходът е летален. Симптомите на перикардната тампонада са отоци в долните крайници, подути шийни вени, силен задух и понижаване на кръвното налягане.

Предпазването от перикардит е възможно само, ако се избягват причините за неговата поява. Всеки човек трябва да бъде внимателен по отношение на силните простуди и бронхити, неврити и различните бактериални инфекции. Понижен имунитет също може да доведе до редица здравословни проблеми.

Народна медицина при перикардит

Българската народна медицина предлага също лекове срещу перикардит. Смесват се 20 г чист маслинов зехтин, 200 г лимонов сок, по 12 г валерианова тинктура и тинктура от цвят от глог, 2 или 3 г камфор на прах. От получената смес се приема по 1 с.л. три пъти дневно – сутрин, обяд и вечер, 30 минути преди хранене.

Смесват се по 50 г листа, кори и цвят на портокали, маточина, комунига, очанка, самобаянка и страшниче. От получената смес се вземат и се запарват 2 с.л. с 500 г вряща вода. Варят се 10 минути, а след това се прецеждат. Преди хранене сутрин, обед и вечер се пие по 75 г от сместа.

Предпазване от перикардит

Предпазването от перикардит е възможно, чрез предпазване от заболяванията, които го причиняват, тяхното своевременно лечение. Висока здравна и хигиенна култура. Тази статия е информативна. Не опитвайте самолечение и поставяне на диагноза.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

3.8
Общо 12 гласували
5 4
4 3
3 3
2 2
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

Изпрати
Цвети
Цвети
25.09.2015 16:32
Много добре написано, точно такива са симптомите на перикардита.
0
0
Ashim
Ashim
30.07.2014 23:53
ако говорим за 6 месечно бебе каква е ситуацията ?
0
0
Димитранов
Димитранов
11.09.2013 20:54
Много добра общо културна статия.
4
0