Кисти

Кисти

Кистите представляват доброкачествени образувания в човешкия организъм, които могат да засегнат всяка една възрастова група, появяват се и при двата пола. Не е изключено кисти да се образуват и при малки деца и дори още във вътреутробния плод. Медицинският термин киста е равнозначен на понятието „мехур”.

В зависимост от разположението могат да притежават различна форма, но най-често изглеждат като окръглени образувания, които имат обвивка, изградена от съединително-тъканни елементи. Вътрешната страна на обвивката е покрита с цилиндрични епителни или плоски клетки. Съдържанието на кистите е течно или пихтиесто, не е изключено в тях да има калциеви и различни други твърди отлагания.

Не съществува човешки орган, в който да не са установени кисти. Те могат да се появят навсякъде, като размерите им винаги варират. В някои случаи са много малки – 1-2 мм до няколко сантиметра, но понякога могат да достигнат внушителна големина – например на малка детска глава. Най-често прекалено големите кисти се локализират в органите и тъканите, намиращи се в коремната област. Кистите могат да бъдат единични образувания или да достигнат до десетки мехурчета.

Причини за кисти

Причините за появата и развитието на кистите са много разнообразни. Най-опасни за човека са кистите, причинени от заразяване с някои видове паразити. Най-често това е кучешката тения и образуваната от нея ехонококова киста. Тя се различава от другите по своето устройство и затова се обозначава като лъжлива. Но този тип кисти са много по-опасни от останалите, т.нар. „истински кисти”.

Друга част от кистите се образуват от погрешно и клетъчно-тъканно развитие, без да съществуват конкретни причини за това. Към тази група спадат дермоидните кисти.

Друга група кисти и кистозни състояния са причинени от наследствени механизми. Към тях спадат поликистозните бъбречни състояния, кисти в бели дробове, черен дроб и други важни органи.

Причини за образуването на кисти в различните органи могат да бъдат механичните запушвания на канали на жлези, през които се отделя секреция. Тук спадат кистите в слюнчените жлези и кисти, разположени зад ушите.

Запушванията в каналите на мастните жлези и задържане на секрецията им вътре в тях води до образуването на кисти, пълни с мастни вещества и познати като „атерома”. Същият този процес може да засегне всички жлези с вътрешна и външна секреция.

Травми и механични въздействия могат да предизвикат образуване на една или няколко кисти. Хормоналните фактори са отговорни за развитието на кисти на яйчниците при жените. Възпалителни процеси също могат да бъдат причина за образуването на яйчникови кисти.

Видове кисти

Съществуват стотици различни видове кисти, които могат да възникнат в тялото. Най-често срещаните кисти са:

Кисти в гърдите, които са част от доброкачествено фиброкистозно заболяване на гърдата;

Кисти на яйчниците, включително дермоидните кисти;

Кисти в рамките на щитовидната жлеза;

Киста на Бейкър в коляното, известна още като задколянна киста;

Кисти в ставите и сухожилията;

Поликистозни яйчници

Кисти в рамките на епифизната жлеза на мозъка;

Панкреатични кисти, които представляват събиране на вода вътре в панкреасната жлеза;

Кисти в бъбреците, които ако не се лекуват биха могли да доведат до хронична бъбречна недостатъчност.

По-голямата част от кистите са доброкачествени, но в много редки случаи появата им може да свърже с тежка инфекция или злокачествен тумор.

Симптоми при кисти

Когато кистите са единични и малки по размер не дават никакви оплаквания от страна на човека, който ги притежава. Тяхното откриване най-често става по време на преглед за друго заболяване. Сериозна роля за развитието на болестни прояви, свързани с кистите и съответно появата на симптоми се причиняват от механичния натиск, който кистите упражняват върху здрави тъкани. Това притискане е от съществено значение за функционирането на определен орган. Проблеми от това естество могат да се получат при кисти в хипофизата, щитовидната жлеза, панкреаса и черния дроб. Когато кистите нараснат могат да се появят болки в областта.

Спукването на киста може да доведе до сериозни усложнения, защото съдържанието им се излива в разположените около тях тъкани и може да се стигне до тежко възпаление.

Диагностициране на кисти

Диагностицирането на кистите в органите се извършва чрез назначаването на ехографски изследвания, рентгенови снимки, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Много често когато кистите са по-малки се използват лапароскопски техники, чрез които се издърпва течността от кистата. В случаите на паразитни кисти и се прилагат клинико-лабораторни изследвания.

Лечение на кисти

Лечението на диагностицираната киста до голяма степен зависи от разположението й. Кистите, които са много големи и причиняват болка и различни неудобства трябва да бъдат премахнати оперативно. Лапароскопията освен като диагностичен метод се използва и като начин за отстраняване на кистата.

Ако има някакво съмнение, че кистата е с раков потенциал, тя се отстранява чрез операция или се взема биопсия от стената й, за да се изключи злокачествено заболяване. Когато кистата е възникнала като част от хронично заболяване /синдром на поликистозни яйчници и фиброкистоза на гърдата/, лечението се насочва към основното медицинско състояние.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

3.4
Общо 10 гласували
5 4
4 1
3 1
2 3
1 1
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати