Марсилска треска

Марскилска треска

Какво представлява марсилската треска

Марсилската треска представлява остро инфекциозно заболяване, което е причинено от Рикетсия конори /Rickettsia conori/. Като източник и преносител на бактериалната инфекция се явява кучешкият кърлеж Rhipicephalus sanguineus. Болестта се отнася към групата на петнистите трески.

Рикетсия конори е грам-отрицателната бактерия, която съдържа клетъчна стена съставена от пептидогликани и външна липополизахаридна мембрана. Рикетсиите имат разнообразна форма, като задължително паразитират и се размножават вътреклетъчно. Навлизат в човешкото тяло чрез ендоцитоза. Веднъж достигнали цитоплазмата, рикетсиите се размножават свободно. Те имат патогенно действие върху човешкия организъм.

В природата източник и резервоар на инфекцията са кърлежите, най-вече Rhipicephalus sanguineus. Човекът се заразява след ухапване от инфектиран кърлеж.

Симптоми при марсилска треска

Кърлеж

На мястото на ухапване на кърлежа се появява специфично кожно възпаление, което представлява черно петно. Това петно е некроза на дермата и епидермиса. Възниква и генерализиран васкулит – възпаление на кръвоносните съдове в тялото. В резултат от това се получава поражение на храносмилателния тракт, бъбреци, сърце, централната нервна система, кожа, бели дробове и черен дроб.

Първите прояви на Марсилска треска са твърде неочаквани. Наблюдава се внезапното влошаване на общото състояние – повишение на температурата до 39 градуса, ставни и мускулни болки, втрисане и отпадналост. Открива се и характерното черно петно, както и регионален лимфаденит. След няколко дни се появява кожен обрив, който обхваща лицето и цялото тяло, дори стъпалата и дланите. Обривът може да трае до 10 дни.

След отминаването му, на мястото на пъпчиците се наблюдава кафява пигментация. Болестта отминава до две седмици. В някои случаи протича много тежко и засяга жизненоважни органи. Когато е засегната сърдечно-съдовата система се наблюдават миокардит и перикардит; при нарушения в храносмилателния тракт се появяват повръщане и диария; когато са засегнати бъбреците – остра бъбречна недостатъчност.

Диагностициране на марсилска треска

Диагностицирането на марсилска треска се извършва на база клиничната картина, черното петно и последващия обрив. Информация относно пътуване в епидемиологичен район е от първостепенно значение. Тъй като марсилската треска е широко разпространена в Африка и Индия, скорошно пътуване на пациента в тези райони би насочило лекаря към диагнозата. Взема се кръв за изследване, както и се прави биопсия от обрива. Трябва да се отбележи, че изолирането на рикетсиите е сравнително трудна задача. Поради тази причина, диагнозата по-често се извършва на базата на специално серологично изследване.

Марсилската треска е заболяване, което се отнася към петнистите трески. Те се причиняват от ухапване на кърлеж и протичат със сходни прояви. Поради тази причина марсилската треска трябва да се разграничи от други рикетсиози, протичащи с подобни симптоми. За поставяне на точна диагноза спомага характерния първичен ефект от болестта – черното петно на мястото на ухапване от кърлежа.

Бъбреци

Лечение на марсилска треска

Лечението на марсилска треска трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата. Прилагат се различни антибиотици – доксициклин, тетрациклин, хлорамфеникол, макролиди. Специалистът определя вида на приложения антибиотик, като прилагането му става по определена схема. Марсилска треска е напълно лечима болест, а навременното антибиотично лечение помага за намаляване на симптомите и избягване на нежеланите усложнения.

Предпазване от марсилска треска

Предпазването от болестта се осъществява чрез предпазване от ухапване от кърлеж. Необходимо е да се спазват някои прости правила – носене на светли дрехи, дълги чорапи и панталони при пребиваване в тревисти райони, старателно оглеждане на тялото след прибирането вкъщи. При откриване на кърлеж трябва веднага да се потърси медицински специалист, който бързо да го извади. Не бива да се правят опити за самостоятелно отстраняване на кърлежа, защото може да се разкъса тялото му по време на ваденето.

Премахването му става чрез захващане с пинсети, въртене и леко опъване. На пострадалият се назначава и антибиотична терапия.

Статията има информативен характер и не замества консултация с лекар!

3.5
Общо 2 гласували
5 0
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати