Лимфаденит

Лимфаденит

Какво е лимфаденит

Лимфаденитът представлява възпаление и уголемяване на лимфни възли. Това са малки, яйцевидни възли, които обикновено варират от няколко милиметра до два сантиметра. Те са разпределени по хода на лимфните съдове, разположени в цялото тяло. Основната функция на лимфните възли е филтрирането на микроорганизми и абнормални клетки, които се събират в лимфната течност. Те са около 600 на брой, но нормалните лимфни възли могат да се усетят само под челюстта, в областта на слабините и подмишниците. В нормално положение лимфният възел е малък и твърд. Когато настъпи инфекция увеличава размера си и може да се усети в различни части на тялото.

Лимфаденит е характерна проява на различни заболявания, като в по-голяма част от случаите е отговор на локална или системна инфекция. Подуването на възлите сигнализира за наличие на бактериална или вирусна инфекция. Гъбични и паразитни инфекции също могат да отключат лимфаденит. В много редки случаи подуването е сигнал за наличие на ракови клетки.

Лимфаденитът може да повлияе на един или група възли /регионална аденопатия/, може да бъде едностранен или двустранен. Началото на заболяването е остро, подостро или хронично.

Лимфаденит може да бъде няколко вида, според причината за образуването му. Разделя се на локализиран – инфекцията се развива само в една част от организма; генерализиран – причинява се от обща инфекция на тялото, какъвто е грипът; устойчива генерализирана лимфаденопатия – задържа се дълго време, но без видима причина за това; лимфаденопатия, причинена от кожно заболяване.

Други причини за появата на лимфаденит включват инфекциозна мононуклеоза – остра вирусна инфекция, която протича с уголемяване на лимфните възли на шията; кожен антракс или морбили, отново протичащи с възпаление на лимфните възли в областта на шията. Паразитните инфекции и токсоплазмоза причиняват генерализирана лимфаденопатия.

Лимфаденитът може да има автоимунна етиология – системен лупус еритематодес и ревматоиден артрит. Генерализираната лимфаденопатия понякога е симптом за имунокомпроментирани заболявания – СПИН. Тя е ранен признак за инфекция с ХИВ.

Симптоми при лимфаденит

Подути лимфни възли

Главният симптом на състоянието е подуването на лимфните възли и усещането за болка. Площта на възела е нежна на допир, кожата в близост е червена и топла, болезнена на допир. При тежки случаи лимфните възли нарастват толкова много, че се виждат с просто око без напипване. В някои случаи подуването може да засегне движението в засегнатата област, така например ако възлите са под мишницата, ръката се движи трудно.

Съпътстващите симптоми са повишение на температурата и влошаване на общото състояние, изпотяване, проблеми с дишането и преглъщането.

Диагностициране на лимфаденит

Поставянето на диагнозата се извършва на база оплакванията на пациента и физически изпит. Той се състои в опипване и откриване на подутия лимфен възел. В някои случаи се назначават и кръвни тестове за наличие на инфекции. Когато лекарят се съмнява за рак, той назначава биопсия, за да може да изследва съмнителните клетки.

Лечение на лимфаденит

В повечето случаи подуването на лимфните възли е с бактериален произход, а лечението се състои в назначаването на един курс с антибиотици. Дискомфортът може да се облекчи и с различни противовъзпалителни средства, като ибупрофен. В тежките случаи лечението с антибиотици отнема месеци, преди лимфните възли да успеят да се върнат в своето нормално състояние.

Някои хора проявяват симптомите на лимфаденит почти постоянно и не могат да се излекуват, въпреки провеждането на лечение. Отслабената имунна система е най-честата причина за това, поради което трябва да се обърне специално внимание.

Лечението на лимфаденит зависи от причините за появата му. След като инфекцията се е разпространила в някои лимфни възли, тя лесно може да проникне и в други системи на тялото, което налага бързото назначаване на оздравителна терапия. Най-често се прилагат антибиотици за инфекцията, лекува се отока, болката и треската. При наличието гной в лимфния възел се назначава процедура за отцеждането й.

Навременното лечение на лимфаденита предотвратява появата на усложнения и влошаване на състоянието. Освен стриктното спазване на лекарските предписания, пациентът трябва да си осигури почивка и здравословно хранене.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Рейтинг

4.4
Общо 7 гласували
5 4
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари