Херния

Херния

Какво е херния

Хернията представлява изсипване и излизане на орган, тъкан или част от орган през дефект в мускулната или съединително-тъканната обвивка. Този дефект може да бъде придобит или вроден.

Резултатът е издаване на тъканта, която се обгражда с херниен сак, а около него се разполага херниен пръстен /отвор/. Хернията се наблюдава в слаби области на човешкото тяло, които могат да станат още по-уязвими при определени обстоятелства. Херниите могат да се появят в различни части, но около 80% от тях се срещат около слабините. От херния страдат както мъжете, така и жените.

Всяко едно тежко физическо натоварване, което по един или друг начин увеличава налягането на стомашната кухина може да обостри хернията. Подобни натоварвания могат да бъдат вдигане на прекалено тежки предмети, силна кашлица или дори напъните по време на дефекация.

Видове херния

Ингвинална херния – най-често се проявява в областта на слабините. Това е най-разпространената херния, която се среща в 80% от случаите. Засяга 10 пъти повече мъжете, отколкото жените и най-често се наблюдава най-често между 20 и 40 годишна възраст. С увеличаването на възрастта рискът от поява на херния се повишава. В своята същност представлява излизане на коремни органи или някои части от тях през ингвиналния канал. При мъжете хернията се движи по пътя, по който тестисите слизат от коремната кухина в скротума /през ембрионалното развитие/.

Бедрена херния – представлява излизане на коремни органи през феморалния канал. Сакът на този тип херния е малък и закръглен, заобиколен от мастна тъкан. На практика такъв канал не съществува, а се образува при появата на херния. Бедрената херния е придобита. Тя засяга пет пъти повече жени, отколкото мъже, а рискът за появата и нараства с увеличаването на годините. По-честата и проява при жените се обяснява с по-широкия им таз, бременност и раждане.

Следоперативна херния – представлява излизането на коремните органи през възникнал дефект на оперативна рана в областта. За възникването на този тип херния влияние оказват възрастта, наличието на злокачествени заболявания, недохранване, затлъстяване, диабет и прием на някои лекарства. Следоперативните фактори включват повишено вътрекоремно налягане, причинено от лошо обезболяване, кашлица, повръщане, инфекция на раната.

Пъпна херния – състои се в излизане на някои от коремните органи през пъпния пръстен. Съставя около 10% от всички видове хернии и бива вродена пъпна херния при деца и придобита при възрастните.

Хернии на бялата линия – съставят около 1% от всички хернии. Биват хипограстрални /под пъпа/; параумбиликални /около пъпа/ и епигастрални /над пъпа/. Най-често срещаните са последните. Обясняват се факта, че през горната част на бялата линия преминават много кръвоносни съдове, а около тях се разполага мастна тъкан, която засяга перитонеума. При появата на дефект той преминава през бялата линия и образува епигастралната херния.

Симптоми при херния

Симптомите на заболяването до голяма степен зависят от вида на хернията, съдържанието й, възрастта на болния човек и проявите на усложнения. Най-характерните прояви включват:

Болка – най-честият симптом при хернията. Варира от лек дискомфорт до много силна, нетърпима болка. По-силна е в началото на изсипването, а след уголемяването намалява. Увеличава се при физическо усилие.

Вдигане на тежести

Подуване – появява се подутина, която постепенно нараства в течение на времето. Не е изключено да се появи внезапно, по време на голямо физическо натоварване. При изправено положение на тялото се появява, а при лягане се скрива.

Проблеми с уринирането – получават се, когато една част от пикочния мехур е разположена в хернията. Появяват се затруднения при уриниране, парене, болка, а в някои случаи се забелязва и кръв.

Проблеми с храносмилането – представляват дискомфорт в корема, гадене, повръщане, запек и подуване.

Диагностициране на херния

При появата на подобни симптоми се налага спешна консултация с лекар. Назначават се образни изследвания, като ядрено-магнитен резонанс, които подпомагат правилното диагностициране на състоянието. Всяко едно погрешна диагноза води до забавянето на лечението и усложняването на симптомите.

Лечение на херния

Най-често хернията се лекува по оперативен път. Процедурите при различните типове херния се различават. Стандартната операция е направа на разрез в тъканните слоеве, които се намират непосредствено над засегнатата от хернията област.

Целта на тази процедура е чрез отделянето на здравата тъкан да се стигне до увредената и да се определи големината и тежестта на състоянието. Следва зашиването на хернията и здравата тъкан. Много често се използва лапароскопия, тъй като при стандартното зашиване може да се получи разкъсване.

След операцията болният трябва да почива и да избягва всякакво физическо натоварване. Възстановяването трае от две до четири седмици, като първите няколко дни се прекарват в болничното отделение. Пациентът може да изпитва дискомфорт и болка, поради което се назначават обезболяващи.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

4.5
Общо 6 гласували
5 4
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати