Лимфом

Лимфом на Ходжкин

Лимфомът представлява вид раково образувание, което води своето начало от лимфоцитите – вид имунни клетки. Обикновено лимфомът е солиден тумор, който често произхожда от лимфните възли.

Лимфомите са много тясно свързани с лимфоидните левкемии, които също произхождат от лимфоцитите, но обикновено не образуват толкова солидни тумори. Както лимфомите, така и лимфоидните левкемии са част по-голяма група тежки заболявания, известни като хематологични неоплазии.

Лимфомът е най-често срещаният рак на кръвта, третият най-често срещан в детска възраст. В света над 1 млн. души живеят с това заболяване, като половината от тях се намират в САЩ. Всеки ден се откриват нови хиляда случая на болни с лимфом. По експертни оценки, в България всяка година между 1000 и 1400 души заболяват от коварното заболяване.

Видове лимфом

Съществуват различни видове лимфом, които, както споменахме, са част от голямата група на хематологичните неоплазми. Томас Ходжкин публикува първото описание на лимфом през 1832 година, а по-късно това заболяване получава наименованието лимфом на Ходжкин. Оттогава до днес много други форми на лимфом са описани или групирани в различни класификации. Най-популярна е класацията на работната формулировка от 1982 година. Тя въвежда категорията не-Ходжкинов лимфом, която е разделена на 16 различни заболявания.

Въпреки това, тези заболявания са твърде различни едно от друго, затова този общ етикет не е много полезен и постепенно отшумява. Най-новата класация на Световната здравна организация изброява 70 различни форми на лимфом, които са разделени в четири главни групи.

Болести

Тази система се опитва да групира лимфомите според клетъчен тип и определяне на фенотипа. Съществуват три големи групи – В-клетъчни, Т-клетъчни и NK-клетъчни тумори. Ходжикиновият лимфом се разглежда отделно в рамките на класификацията на СЗО, като част от групата на лимфоцитите от линията на зрели В-клетки.

Според класификациите става ясно, че лимфомите попадат в една от двете основни категории: Лимфом на Ходжкин и всички други лимфоми. Тези два отделни вида се срещат в едни и същи места, могат да се свързват с едни и същи симптоми, а много често имат и един и същи външен вид при физически преглед.

Причини за лимфом

Лимфомите, както и останалите неоплазии имат твърде комплексна етиология. Редица са факторите, които оказват значение за появата им – генетични, екологични и др. Може да се обобщи, че в крайна сметка се получават мутации в определени гени, наречени протоонкогени. Като тези гени мутират, те се превръщат в онкогени. Те от своя страна позволяват на клетките да започнат неконтролируемо деление. За различните видове лимфоми гените са различни.

Наличието на един или няколко рискови фактори не предполага задължителното възникване на лимфом или друго раково заболяване. Това е случайно събитие – мутирането на гени в някаква последователност, вероятността за която само се увеличава от наличието на рискови фактори. Тази последователност от мутации може да настъпи и при пълното отсъствие на каквито и да рискови фактори и водене на напълно здравословен начин на живот.

Симптоми при лимфом

В ранните стадии за заболяването може да отсъства каквато и да е симптоматика. Тъй като туморът много често възниква в лимфен възел, състоянието може да наподобява на обикновени заболявания, протичащи с подуване на лимфни възлиинфекции или грип. Подуването най-често започва в лимфните възли на врата, слабините или подмишницата.

Лимфом

Уголеменият лимфен възел може да притисне вена или нерв, което от своя страна да породи чувство за болка, изтръпване или гъдел. Ако туморът е в близост до стомаха, болният може да има усещане за пълнота дори без хранене.

Други твърде неспецифични симптоми при лимфом са повишена температура, общо неразположение, необяснима загуба на тегло, умора, сърбежи, нощно изпотяване.

Диагностициране на лимфом

Диагностицирането на лимфома и определяне на стадия на развитие и агресивността му е сложна задача, която изисква назначаването на много изследвания и тестове. Въз основа на снетата анамнеза личният лекар трябва да насочи пациента си към онколог или хематолог, който да вземе проба от лимфния възел и да я подложни на анализ. Ако не може да се вземе проба от възела се пристъпва към образната диагностика – компютърна томография, рентгенография, ЯМР и др.

Лимфомът преминава през няколко стадия на развитие:

Първи стадий – неоплазиите се локализират само в една група лимфни възли или само в един нелимфен орган.

Втори стадий – вече са налице тумори в две или повече групи лимфни възли, от една и съща страна на диафрагмата. Не е изключено нелимфен орган също да бъде обхванат.

Трети стадий – обхванати са лимфни възли и от двете страни на диафрагмата, евентуално и някои нелимфни органи. Засягане на далака също класифицира състоянието като лимфом трети стадий.

Четвърти стадий – засегнати са редица отдалечени органи.

Лечение на лимфом

Подходът на лечение почти изцяло зависи от степента на развитие на лимфома. Откритите Ходжкинови лимфоми много често се третират само с лъчелечение, но при напредналите фази то може да се комбинира с химиотерапия. Агресивните лимфоми се третират с комбинирана терапия. При някои форми се прилага костно-мозъчна трансплантация.

Преживяемостта и успехът на лечението често се измерват с показател 5-годишна преживяемост. Прогнозите не са много добри при напредналите стадии на заболяването.

Информацията в статията е информативна и не замества консултацията с лекар!

4
Общо 6 гласували
5 2
4 3
3 0
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати