Ентероколит

Ентероколит

Ентероколитът е сериозно стомашно-чревно разстройство, което протича в две основни форми – остър и хроничен ентероколит. Ентероколитът може да порази лица във всяка една възраст.

Видове ентероколит

Остър ентероколит – представлява самостоятелно възпаление на тънките черва и се среща сравнително рядко. Обикновено се съчетава с възпаление на лигавицата на дебелото черво. В повечето случаи острият ентероколит се дължи на хранителна интоксикация, причинена от различни салмонели.

Инфектирането може да стане при консумация на заразена риба, месо, мляко, яйца, сирене и др. Най-голямата част от хранителните токсикоинфекции се причиняват от Salmonela typhi murium и Salmonela enteritidis. Ентероколитът, причинен от остра хранителна токсикоинфекция започва много бурно, няколко часа след поглъщане на заразения продукт.

Хроничен /улцерозен/ ентероколит – представлява хронично възпалително заболяване на дебелото черво. Характерни за хроничния ентероколит са повърхностните кървящи разязвявания и дифузното кървене от чревната лигавица.

Хроничният процес може да засегне цялото дебело черво или отделни негови части – сигмовидно черво, ректум и др. Хроничният ентероколит обикновено се появява между 15 и 30-годишна възраст и между 60 и 80 години. Заболяването е разпространено най-вече в Европа и Америка, като най-често страдат жените.

Симптоми при Ентероколит

Причините за хроничният ентероколит не са напълно уточнени. Споменава се участието на неврогенни, инфекциозни, наследствени, психогенни и имунни фактори. Някои приемат, че хроничният ентероколит е автоимунно заболяване.

Симптоми при ентероколит

Симптоми при остър ентероколит – характерни са болките в корема, които се локализират предимно около пъпа. Други прояви на острият ентероколит са куркане на червата, усещане за отпадналост.

Много бързо се появява диария, като в началото изпражненията са кашави, а след това стават течни и обилни, с неприятен мирис. Коремът е леко подут, при натиск се усеща болка, а перисталтиката на червата е засилена.

В по-тежките случаи болните силно отпадат и имат голяма жажда. Очите хлътват, вследствие загубата на течности, а крайниците стават синкави и студени. Състоянието на лицата с остър ентероколит понякога може сериозно да се влоши и за няколко часа да колабират. През първите дни температурата е повишена до 38-39 градуса, а урината намалява.

Симптоми при хроничен ентероколит – проявява се с болезнени позиви за дефекация и често изхождане на воднисти изпражнения, които са примесени със слуз, кръв и понякога гной. Болните се оплакват от коликообразна болка и висока температура, повръщане, обезводняване и загуба на тегло.

Различават се четири клинични форми. Първата е лека. Тя се характеризира с няколко изхождания за период от 24 ч. на примесени със слуз и кръв изпражнения. Средно тежката форма се характеризира с коремни болки, 5 до 10 изхождания на кървави и слузни изпражнения. Състоянието на лицето е увредено.

Хранене при Ентероколит

При тежката форма се наблюдават 15-20 изхождания на слуз, кръв и гной. Последната форма е мълниеносна. За нея характерни са многократните изхождания на течни изпраженния с кръв и гной, висока температура, постоянна болка в корема, бледа и суха кожа, сърцебиене, а понякога и нарушение на съзнанието.

Диагностициране на ентероколит

Поставянето на диагнозата ентероколит се извършва на база данните от анамнезата, както и бактериологично изследване на изпражненията за изключване на инфекциозен колит. Назначават се лабораторни изследвания, ректоскопия и колоноскопия с биопсия, левкоцитна сцинтиография и др.

Лечение на ентероколит

Храненето е изключително важно при борбата с ентероколит. Диетата трябва да е богата на белтъци, но бедна на баластни вещества. Млечните продукти и млякото се забраняват, а консумацията на мазнини се ограничава. Препоръчват се крехките меса, ориз, картофи, нетлъсти риби, плодове, богати на пектин. Течностите се увеличават.

Медикаментозното лечение на ентероколит се състои в прилагането на различни салицилати, имуносупресори, кортикостероиди и симптоматични средства – аналгетици, спазмолитици, антидарични и антианемични препарати.

При неуспех на медикаментозното лечение и при кръвоизливи, перфорация, чести и тежки симптоми, се налага оперативно лечение. То се състои в отстраняване на част или дори на цялото дебело черво.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Рейтинг

3.2
Общо 12 гласували
5 2
4 3
3 4
2 1
1 2
Дай твоята оценка:

Коментари