Синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност

Синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност

Синдромът на дефицит на вниманието с хиперактивност е едно от най-често срещаните нарушения на невропсихологичното развитие в детството. Твърди се, че засяга 3 до 7% от децата в ранна училищна възраст.

Пиковата възраст на появата на синдром на дефицит на вниманието е между 6 и 7 години, но някои симптоми могат да се срещнат още преди 5-годишна възраст. Състоянието се характеризира с липса на внимание и концентрация, неизчерпаема енергия, постоянни грешки от невнимание.

Ако това състояние се остави без лечение то се усложнява през юношеството и създава предпоставки за редица проблеми в личностното развитие и социалното функциониране.

Хиперактивността представлява нервно-психично разстройство, което се характеризира с дефицит на вниманието и импулсивно поведение, несъответстващо на възрастта на детето.

Проблемите на децата в това състояние най-осезаемо се усещат, когато то тръгне на училище. Усвояването на учебния материал е повече от затруднено, речта на детето е накъсана, то се изразява неправилно.

За сметка на това интелектът не е засегнат по никакъв начин, даже в повечето случаи детето е по-умно от своите връстници. Изостава в училище, защото не може да внимава и да се концентрира.

Хиперактивни деца

С израстването на детето хиперактивността намалява, но дефицитът на вниманието остава. Специалисти смятат, че тези деца са феноменални, защото са шумни, буйни и вироглави, а в същото време имат вроден талант в други сфери. Смята се, че от синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност са страдали Айнщайн, Томас Едисон, Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Пикасо, Хемингуей, Бетовен и Моцарт.

Ако родители заподозрат, че детето им страда от синдром на дефицит на вниманието с хиперактивост, трябва да знаят, че състоянието не е резултат от лошо възпитание. Това е медицинско състояние с невробиологични причини, което засяга милиони деца по света и при адекватно лечение е лесно лечимо.

Симптоми при дефицит на вниманието

Основните симптоми са постоянно високи нива на невнимание, импулсивно поведение и хиперактивност, надхвърлящи очакванията за възрастта.

Различават се три основни подтипа на това състояние:

Дефицит на вниманието с хиперактивност с преобладаващ дефицит на вниманието – децата много лесно нарушават своята концентрация дори при най-малките дразнители, звуци и шумове. Те не могат да се съсредоточат в поставената им задача, не отделят необходимото внимание на детайлите и много често правят грешки от невнимание. Тези деца не следват инструкциите, често губят играчки и детайли, необходими за извършването на поставената им задача.

Преобладаваща хиперактивност или импулсивност – тези деца имат неизчерпаема енергия. Те скачат, бягат, неуморни са. Не могат да останат на мястото си, когато е необходимо да се спазва дисциплина, трудно им е да спазват ред.

Комбиниран тип – това е най-често срещания. Срещат се и двата типа прояви, описани в предните два случая.

Синдром на дефицит на вниманието

Диагностициране на дефицит на вниманието

За да се постави диагнозата синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност трябва да са налице някои условия: Наличие на шест или повече от следните симптоми – грешки поради разсеяност и липса на внимание към детайлите; затруднения при концентрация; губене на вещи; неорганизираност; често разсейване; често забравяне; не обръща внимание на неща, които му се казват директно; избягване на дейности, изискващи продължителна концентрация.

Следващото условие е наличие на импулсивност, която се изразява в даване на отговор, преди завършването на въпроса; невъзможност за изчакване на реда; често прекъсване на другите.

Има и други условия за поставянето на диагнозата, но е важно да симптомите да не се дължат на диагностицирано психично заболяване; да са налице конкретни проблеми с дисциплината или проблеми с успеха.

Лечение на дефицит на вниманието

За преодоляването на това състояние е необходимо прилагането на индивидуален и комплексен подход и терапия. Много често детето трябва да работи с психолог, логопед, педагог, а не на последно място остава и медикаментозната терапия.

Терапевтичните интервенции включват подготвяне на родителите за справяне с проблема; информиране на семейството; поведенчески интервенции в детските градини; обучение и поведенческа терапия на детето; тренинг на социалните умения.

Целта е постигане на контрол на симптомите, което реално подобрява и качеството на живот. Изследвания показват, че най-добри резултати се постигат при комбинация от поведенческа терапия и медикаменти.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Рейтинг

3.8
Общо 9 гласували
5 3
4 2
3 3
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари