Синдром на Мениер

Синдром на Мениер

Синдром на Мениер или мениеров синдорм представлява заболяване, което засяга онази част от вътрешното ухо, която контролира равновесието. Синдромът на Мениер сравнително често срещано заболяване.

Въпреки редицата теории, които съществуват, причината за възникването на заболяването все още не е уточнена. Все пак има няколко теории, които свързват синдрома на Мениер с реакции на вътрешното ухо към различни заболявания – ендокринни, вирусни, на кръвоносните съдове, алергии, сифилис и др.

Синдром на Мениер засяга предимно представителите на европеидната раса, без значение какъв е полът. Средната възраст на болните е между 20 и 50 години, но е възможно да възникне и при деца.

Симптоми при синдром на Мениер

Синдром на Мениер има пристъпен характер. Обикновено пристъпите настъпват внезапно, без видима причина. Характерни за тези периоди са гадене, силен световъртеж, в някои случаи повръщане, шум и намаление на слуха в едното ухо. Понякога се появява и главоболие.

Наблюдава се и спонтанен нистагъм – неволно движение на очните ябълки към засегнатото око. Равновесието е нарушено до такава степен, че болният не може да се движи и стои, поради което заема принудително положение в леглото.

Гадене

Лицето е много бледо, често е покрито със студена пот. Пулсът е забавен, а всяко движение засилва световъртежа. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа.

Съществуват три форми на заболяването:

Класическа форма – изразява се в едновременно нарушение на вестибуларната и слуховата функция. Наблюдава се в около 30% от случаите.

Кохлеарна форма – в този случай синдромът на Мениер започва с различни слухови разстройства. Наблюдава се в 50% от случаите.

Вестибуларна форма – заболяването започва с вестибуларни разстройства. Тази форма се наблюдава в 15-20% от случаите.

Диагностициране на синдром на Мениер

Диагностицирането на заболяването се осъществява от специалист УНГ. Необходимо е да се назначат лабораторни изследвания за изключване на други заболявания, които имат сходни прояви. Прави се изследване на щитовидната жлеза, на вестибуларния апарат, отоскопия, изследване на слуха.

Мениеров синдром

Назначават се специфични серологични тестове за наличие на бактерията бледа трепонема. За да се изключи неврином на слуховия нерв се прави магнитно резонансна томография.

Лечение на синдром на Мениер

В голяма част от случаите назначеното консервативно лечение дава много добри резултати. Между 5 и 10% от случаите се налага хирургично лечение.

По време на пристъпите физическата активност трябва да бъде ограничена. В периодите между тях обаче се насърчава пълноценната физическа активност. Препоръчва се диета, която е свързана с ограничаване приема на храна по време на гаденето.

Понякога е целесъобразно да се ограничи готварската сол. По време на пристъп се приемат различи лекарствени препарати, които са предписани от лекуващия лекар.

За страдащите от синдрома на Мениер е характерна емоционална лабилност. Те се нуждаят от повишено внимание, поради което близките трябва да подхождат с разбиране.

Редовните изследвания на слуха във връзка с неговото прогресиращо влошаване, са задължителни. Тези болни не бива да работят в екстремни условия – под вода, под земята и на високо.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

4
Общо 5 гласували
5 1
4 3
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати