Здрасти, много ми харесаха предните два коментара, съгласен съм с тях и смятам, че са правилен старт.
Мога много да добавя от личен опит на 30 годишен мъж.
Познавам доста закръглени жени и както те, така и ти ще разбереш, че това е недостатък, не заслужаващ крайно решаваща оценка.
И въпреки това, ако на истина това е голям проблем, то не гледай в него, а гледай в разрешението му.
Например аз имах точно обратния проблем. Висок съм 190 и връщайки се назад във времето когато бях на 15, си спомням бях с 5 см по - нисък приблизително, обаче тежах 61 кг. Ужасна гледка, както за мъж така и за жена. Непропоционалните стойности тегло спрямо ръст създават неувереност, тъй като е възприет някакъв стандарт за хубост знам ли коя група глупци са го решили. Та те перфектните съдят на бърза ръка кой е красив и кой е грозен, но това разбира се има значение само за тях си, който иска да се включи в елита, трябва да е в нормата.
Държа да отбележа, че дори и сега имам проблем с теглото, при мен просто не се получава да дебелея, губя бързо и качвам много бавно.
Та тогава направих така: реших, че проблемите ми идват от липсата на апетит и дехидратация: решението, пиех ударни количества вода, започнах с 2 л на ден и стигах до 5-6 л дневно. За да добия апетит си наложих порционни режими в програма на малки количества и чести дажби, без значение какво натиквам в устата. Гълтах филийка хляб, кофичка кисело мляко, школадче това онова, но за да порастне апетита трябваше да изразходвам енергия, за това ходих в училищния двор и се спуквах от натоварвания.
Малко по малко наблюдавах промени в теглото си, при това задоволителни и много се радвах, че постигам успехи и въпреки, че не достигнах желаните плюс 10 кг над теглото си, придобих самочувствие тъй като давах всичко от себе си. Правех каквото мога и това беше най важното. Година след това продължавах да правя каквото правя и забелязах, че вече пустите лостове приютиха повечето ми приятели, заглъхнаха им подигравките и не се чуваше прякора ми пръчка както и разни подобни.
Сега тежа 72 кг и в момента, в който изложа мускулатурата си на същия стрес, набъбвам брутално, не в маса, а дълбок релеф, нещо което много рядко ще се забележи по залите. И дори и да се види, то ще е резултат от химична намеса в 99 процента от случайте.
Та това което искам да ти кажа е, прави каквото можеш за себе си, пък да става каквото ще. Сама трябва да се изправиш на крака, не някой друг да го направи вместо теб.
И не се самосъжалявай публично, напротив напротив.
Хайде, дайте приза пулицер и да приключвам с романите.
Маркус Аурелиус има една мисъл която много ме впечатли, тя гласи: Животът е такъв какъвто мислите ти го направят.
Сами се раждаме и сами умираме. Всичко помежду е преходно, затова не тъжи, а се дръж изправена. Не разчитай някой да те държи на крака, защото това не е правилно. Самотата може да е и добър спътник по пътя към самата теб.
Пиша съвсем искренно каквото мисля, без да разчитам на безмисленно нахвърляни клишета, целящи да изразя себе си като по интересен.
Аз също нося големи драми в себе си и никой не е в състояние да ме облекчи, единствен сам подържам себе си.
Успех. Хората не трябва да са тъжни а задружни.
Моите коментари