Може би не образованието е всичко. Някои работодатели ценят качествата у хората, повече от платените дипломи. Това че като дете съм се подвела и съм била безотговорна дълго време, съвсем не значи че не бих могла да се променя. Различен човек съм, научих много от живота. Не съм идеална, и имам още много да уча. Съдбата винаги ни предлага нови и нови възможности за успех, просто не всеки от нас улучва момента. Това което съм написала си е самата истина, предадена от моята гледан точка. Историята е описана с моите чувства и емоции. Много от праволинейните хора и до сега се възмущават на късмета в живота ми, но най-близките ми се радват и ме подкрепят. Да, повечето преминали през моя път не биха се справили. Но в крайна сметка това е падна на мен, именно защото мога да се справя, и защото знам как да извлека ползите от всяко препятствие по пътя си. И още нещо относно коментарите за липса на образование- както се вижда, за разлика от повечето висшисти в България, аз по не съм неграмотна. Владея и още няколко езика (освен правопис и правоговор в родната реч). Всяка жлъч е излишна- не съжалявам нито за миг от миналото си. Нося последствията от действията си, и трупам опит. В този свят на зависимости смятам, че личния ми опит ще бъде предимство в отглеждането на малкия човек. Дано всеки от вас успее да се поучи от грешките си, но не се отричайте от тях- те градят човека.
О-о, Извинявам се. Не твърдя, че за в бъдеще живота ми ще продължи да бъде перфектен. Ако липсват болките, трудностите и несгодите бих спряла да се развивам по човешки. А що се отнася до жлъчния коментар за малцинствените групи-дори в онези години не вярвах на думите му. Прекрасно знаех, че живота за мен тепърва предстои, и не се замислях да вдигам сватба и да раждам деца на момента. Въпросът е в това, как след години осъзнах какво търся в мъжа до себе си, как разбрах че той е бил пример за мен в много отношения. Още как се зарадвах сега, когато го видях наистина щастлив с рожбата си. За миг си помислих, че ако бях го взела на сериозно в онези години би могло..., но не е трябвало. Аз просто споделям как не бива да прибързваме с действията си, защото ако наистина в онзи момент бях осъзнала колко добър човек е той- то аз със сигурност не съм била способна да го направя щастлива. Радвайки се на щастието му осъзнах че малката "грешка" която допуснах тогава е спасила и двама ни от една две години щастие, и после раздяла, болки, вероятно обиди. Разбрах че не съм сгрешила, защото съм пораснала, придобила повече опит в живота и намерила истинския за себе си. А той също има онова, за което мечтаеше в онези дни. Това е то, не понякога малките "грешки" ни спасяват от големи катастрофи.
Разбирам терзанията ти. Независимо от възрастта си човек когато обича винаги намира извинения за това. Но, само за това да продължи да обича. Моят настоящ съпруг имаше подобно поведение преди време. Сега се оказа, че просто по това време е изневерявал с мен. Тогава го зарязах веднага. Обстоятелствата ни принудиха да се виждаме, тъй като имаме сходни интереси, но това не ми пречеше при всеки удобен случаи да го игнорирам и засягам по лични въпроси в компания. Опита да се върне при мен, като все още твърдеше, че изневерите му са плод на моето въображение. Не го приех, докато не се извини и не призна греховете си пред мен.
Та мисълта ми беше- мъжете са коварни. От опита който имам съм научила, че след такава реакция се оказва наличието на друга жена в неговия живот (в твоя случаи може би момиче). Обикновено иска да е с втората, но не иска да загуби и първата. Отдай се на забавление през ваканцията, обичай силно и се радвай на всеки миг. Ако не ти отвръщат на любовта- те губят. Ти си жена, жената умее да намери себе си във всяка буря.
Много благодаря за пожеланията. Ако човек внимава достатъчно, винаги ще открива хубавите неща в живота си. Желая на всички много позитивни и изпълнени с обич дни.
Моите коментари