- 11.01.12 12:12#1Fairy
![Fairy]()
Регистрация: 01.07.11Град: -Отговори: -Еverything gonna be alright 2012 Ей голямо тичане беше. И голямо ядене. А за харчене на пари, просто не ми се говори. Зарадвах близки и познати, някой от тях зарадваха и мен. Почти две седмици по-късно обаче започва да ми става малко сиво. Дали защото ентусиазма и унеса от празниците вече категорично ме напусна. Дали защото градът, хората, всичко се връща към нормалния си ритъм и то с бързи темпове. . . Имаше неща които си пожелах да променя през новата година. Имаше и такива, които категорично искам да запазя. Надеждите и мечтите в началото на всяка нова година са зареждащи и завладяващи и по някакъв странен начин, в този период, сме склонни да си вярваме повече от обикновено. Това трае до към началото на февруари, когато вече така сме се затрупали с грижи, работа, ежедневни проблеми и текущи задачи, че сме забравили и че сме в нова година и че имаше нещо ново да правим. Всяко чудо за три дни.
Има и друго направление на очакванията – тези които не зависят от нас. Не се изисква нищо да променяме, да започваме, да спираме, а само да чакаме. Тук се възлагат много надежди – любов, деца, късмет и всякакви щуротии, които хората си очакват, но аз не се сещам в момента. Хубавото е, че ако не се осъществят, няма виновни. Не е като „ами още пуша, защото АЗ не събрах сили да ги откажа” или „ не забременях и тази година, защото ТОЙ още не иска”. Така проблема е визуализиран, има кого да обвиним и това го прави по-неприятно и сложно. Причината за провала има лице и освен, ако не е нашето собствено, имаме право да го пляснем. Хм, като се замисля, това всъщност не е толкова лошо . . .
Средата на януари е. Все още е време само за очаквания и въжделения, много е рано за равносметки. Още можем да се усмихнем, така както се пулим пред компютъра, да се огледаме и да решим: аз съм страхотен/а, жив/а съм и имам цялото време на света да правя каквото си поискам. Ще си сътворя шарени неща в сивото ежедневие. Ще се смея на пързалящите по улицата хора и кученцата, които искат да ухапят снежинките. Ще помагам. Ще бъда непоправим оптимист. Ще пуша докато ми се пуши. Ще обичам повече от всякога и така . . . ще очаквам пролетта. А после когато родилните мъки на природата започнат и всичко пак се обнови и разкраси, тогава ще си поставя нови, весели цели за да съм щастлива. А всичко останало . . . Господ си знае работата.
източник: http://noangelswithoutwings.blogspot.com/2012/01/verything-gonna-be-alright-2012.htmlОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest