- 19.03.13 04:32#1Съдбата на един стар художникСтарият майстор
Денят беше ветровит и мрачен.
Животът на пазара
монотонно си вървеше.
Едни купуваха, други продаваха,
а пък трети се пазаряха за цената.
Сиво ежедневие и слаба търговийка.
Светът ни пет пари не струва,
ако те потиска и финансов здрач.
Стар майстор беше също зает,
с четка в ръка, с небрежно нахлупен каскет
с поглед вторачен в картините
които продаваше, а някои довършваше.
Мъжът е вече на седемдесет
нахлузил стари дънки,
но винаги готов е да изпие
бутилка водка,вместо чаша сок.
Акварели, маслени,натурални,
врели некипели и астрални
се разполагаха по бялото платно
проговаряха весело и закачливо,
проиграваха контрастен натюрмор.
Да, старият майстор е на седемдесет,
мъж, който все повече на всичко е готов.
Особено отново да залитне,
към поредната си картина с любов!
Понякога хората си отиваме внезапно!
Колко е къс живота за да се обичаме.
Мисля си за тебе майсторе,
започвам да тъжа и плача,
защото животът ни без твоите картини,
няма да е същият,
особено в последното ни запознанство.
ОтговорОтговор с цитат - 20.03.13 08:39#2от: Съдбата на един стар художникхубаво стихотворение.и колко истина съдържа.ОтговорОтговор с цитат
- 21.03.13 08:32#3от: Съдбата на един стар художникблагодаря и на вас че споделихте тази история с нас.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest