- 19.09.13 12:29#1Peyton Sawyer
![Peyton Sawyer]()
Регистрация: 01.09.13Град: -Отговори: 2Харесва ли ви ? Здравейте, реших да започна да пиша книга или нещо подобно, но искам мнението на някой, а се срамувам да попитам някой приятел, защото може би няма да ми даде истинско мнение 
та .. ето началото :
Отворих очи и огледах празната непозната стая. Не помня какво се беше случило, за да се озова там. Не зная как съм попаднала там. Огледах се и всичко, което можех да видя ме плашеше. Огромно офис бюро с компютър, чийто монитор бе потрошен. Много разпръснати по земята листи и папки. Чекмеджетата на шкафовете изкарани, а столовете съборени. Това, което ме плашеше не беше стаята, а това, че бях там без да знам защо и как. Всъщност, не помнех нищо.. дори името ми. Не знаех от къде идвам, не знаех нищо за себе си, дори как изглеждам. Потърсих нещо по джобовете си и намерих снимка на момче. Симпатичен, зелени очи, светла коса, но не помня кой е и какво прави снимката му у мен. Чух викове от коридора. Огледах стаята в опит да намеря нещо за самозащита. Открих само джобно ножче, което пъхнах отзад в дънките си.
Отворих вратата и се озовах в огромен празен коридор, чийто край не виждах. На стената имаше часовник, показващ 15.40ч. Някой крещеше за помощ от някоя от стаите. Отварях всички, една по една, а те бяха също толкова разбити както и тази, в която се събудих преди минути. Най-накрая намерих стаята, която търсех. Натиснах леко дръжката на вратата и тя се отвори сама плавно с леко скърцане. Едва пристъпих прага и видях момче, което лежеше на земята с кървяща рана на крака. Кой по дяволите е той?!
- Моля те, не ме оставяй тук.. – прошепна сякаш с последни сили младежа.
- Но кой си ти и какво правиш тук?! Какво правя аз тук?! Какво се е случило?! – не спирах с въпросите, сякаш не очаквах отговор.
- Не знаеш ли? – прекъсна ме той. – Те разрушиха града ни. Отнеха семействата ни. Отнеха домовете ни.
Изтръпнах, сякаш всичко в мен отказа да ме слуша. Започнах да оглеждам стаята и да си задавам още повече въпроси.
- Кои са „Те” ? – изкрещях през сълзи.- Кой си ти?! Отговори ми!
- Аз съм Александър, наричай ме Алекс. На 18 съм, от ..
- Чакай, чакай.. – прекъснах го с викове отново. – Ти знаеш кой си?
- Да, ти не знаеш ли ? – погледна ме с голямо учудване.
Въпроса му ме накара да осъзная, че наистина ми трябва помощ, а той може да ми е от полза.
- Не зная, може би съм си ударила главата и съм забравила доста неща.
- Добре, а как да те наричам? – Попита с насмешка Алекс. – Виждам имаш доста татуировки, дали пък не си си татуирала и името някъде. – Засмя се той.
- Благодаря за съчувствието, но си имам по-важна работа. – заявих сериозно и реших да прегледам вестниците, които забелязах на бюрото.
- Докато беше с гръб видях, че на врата ти има ангел. Може ли да те наричам Ани? От ангел, нали се сещаш … - започна да се обяснява той.
- Да, добре, наричай ме Ани, но ми обясни какво е станало с града и хората. Къде са те? – попитах, гледайки през прозореца празен площад.
- „Те” ни завладяха. Това са хора или нещо подобно, идващи от друга планета или цивилизация. Те целят мир и спокойствие по нашия свят. Те са перфектните хора, но не са истински. Те нямат чувства, не изразяват емоции. Не могат да мразят, но не могат и да обичат. Нямат мнение, нито мечти. Те живеят ден за ден. Те плениха семейството ми и ги превърнаха в чудовища пред очите ми. Аз успях да се измъкна само с тази рана, която за мой късмет спря да боли.
Седнах на пода, прекарвайки пръсти през косата. Бях с отворена уста от шок. Не знаех дали да му вярвам или да се справям сама.
- Можеш да ми помогнеш да превържа раната и да открием други, които все още не са се предали и да спасим семействата си. – каза той и повдигна дясната си вежда, в знак, че очаква отговор.
Имах ли друг избор, освен да му помогна. Станах от пода, изтупах се и се насочих към коридора, защото бях видяла медицински кабинет докато проверявах стаите.
- Изчакай тук, веднага идвам. – опитах да успокоя Алекс с усмивка. Той кимна в знак на съгласие.
Взех разни неща за дезинфекция на раната и бинтове, за да го превържа и се върнах обратно. Докато почиствах раната му, той не спираше да гледа лицето ми и всяко едно помръдване на очите ми беше улавяно от зоркия му поглед.
- Защо ме гледаш така?! – попитах засрамено.
- Защото не мислех, че са останали красиви момичета.
- Глупак, света се срива, а ти ме сваляш. – засмях се, но сякаш в корема ми забушуваха пеперудки.
- Шшт, прави любов, а не война. – каза той и ми намигна.
Тъмните му кафяви очи не спряха да шарят по мен, а широката му усмивка ме накара да се почувствам като малко дете, радващо се на първата си целувка. Е, в този момент не помнех първата си целувка, но сигурно е било същото.
ОтговорОтговор с цитат - 19.09.13 06:12#2Desislava
Регистрация: 08.09.13Град: СофияОтговори: 28от: Харесва ли ви ? За да напишеш книга и да намериш някой да се заинтересува от нея, не е толкова просто. Ако наистина искаш да се занимаваш с писане, трябва да започнеш с нещо по-кратко, като разкази, есета, например и да намериш някой, който да впечатли и да го издаде. Според мен би било ужасна загуба да напишеш страхотна история и никой да не й обърне внимание. За съжаление, в България всичко е връзки... Помисли си добре, преди да хвърлиш труда си на вятъра. Освен това има подобна книга, на Стефани Майер. Скоро гледах филма. "Скитница" се казва.ОтговорОтговор с цитат - 19.09.13 08:01#3Peyton SawyerРегистрация: 01.09.13Град: -Отговори: 2от: Харесва ли ви ? Имам човек, който се интересува от това и е доста популярен сред издателството
а "Скитница" е любимата ми книга, но сюжета на това, която смятам да напиша е доста по-различен .. Може би все още не си личи разликата 
ОтговорОтговор с цитат - 20.09.13 12:36#4ВасиленаРегистрация: 07.09.13Град: Стара ЗагораОтговори: 2от: Харесва ли ви ? Здравей, да се занимаваш с литература никак не е просто. Понеже всичко в писането си взаимодейства, трябва да си чела доста от класическите автори - западноевропейските, руските, българските. Можеш да си пишеш каквото искаш - лирика, проза, но за написването на книга, която да стане известна в България и то известна сред литературното общество, трябва да извървиш много дълъг път. Както казва един литературовед "Вие си пишете, на никого не пречите". Адмирации за опита, но все пак първо почети сериозно.ОтговорОтговор с цитат
- 21.09.13 10:52#5dianaРегистрация: 21.09.13Град: -Отговори: 2от: Харесва ли ви ? да определено,би било интересно четиво,но мисля че сюжета се развива много бързо,ако се събудиш и не знаеш кой си и къде си,няма да флиртуваш с непознати,би бил доста по-объркан ОтговорОтговор с цитат
- 28.09.13 06:29#6SanyРегистрация: 28.09.13Град: -Отговори: 2от: Харесва ли ви ? Според мен откъсът е много интересен. Определено имаш талант. Но истината е, че трябва да вложиш много усилия, ако искаш да се занимаваш с това. Така че помисли си добре какво точно искаш. Успех!ОтговорОтговор с цитат
- 29.09.13 04:19#7ЕвгенияРегистрация: 12.06.13Град: -Отговори: 14от: Харесва ли ви ? Абе хора, момичето/момчето ви пита за мнение. Какво сте тръгнали да го обезкуражавате, като му обяснявате колко било трудно да пребориш конкуренцуята на българския пазар и т.н. Някой да е споменал, че ще издава книга?!
Писателю, харесва ми написаното дотук, макар че наистина напомня на Скитница (прехвалиха ми книгата и аз взех, че се прецаках да гледам филма, сега и пари да ми дават, няма да го гледам!)
Та така, пишеш интересно - детайлни описания, действия, чувства... Имам дребни забележчици - оправи си краткия/пълен член и възвратните местоимения - на едно място "ми" вместо "си". Допада ми чувството за хумор на героите, ама ако някой ми каже, че съм хубава, не ми идва друго желание, освен да му забия един юмрук в лицето. Може да го каже по толкова различни и интересни начини! Използвай повече сравнения вместо директни прилагателни и наречия, по-живописно се получава
И ако искаш, започни историята по друг начин, така че да не мирише на плагиатство :y: ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest