- 27.11.13 12:36#1Боли ме да живеяЗдравейте! Аз съм момиче на 20 г. , завърших преди 2 почти 3 години като в момента не съм продължила да уча , защото така и не си харесах специалност и затова реших да изчакам. Така и си минаха годините и аз си останах неориентирана. Работила съм само лятото в един и същ хотел като сервитьорка вече три лета и всеки път след лятото получавам парични обезщетения от борсата в продължение на 4 месеца . Така минаха годините ми докато очаквах евентуално реша какво ще правя с бъдещето си.
Зимата прекарвах вкъщи , понякога на на вън с приятели на кафе, виждахме се с приятеля ми, когато не е уморен от работа и изкарах курс за шофьор и курс за масажист (не по мое желание , а просто защото родителите ме записаха без да знам и трябваше да го изкарам). Ето че лятото свърши и зимата почти дойде и аз вървя по старите пътеки.Мисля да изкарам пак някакъв курс , но се питам има ли смисъл.
Вече 2 месеца съм безработна и нищо не съм направила. Вече не ми се излиза дори с приятелите ми .. не виждам смисъл. Не виждам разлика дали ще изкарам поредния курс и поредните пари на вятъра .. Не виждам и смисъл да запиша да уча виждате че няма реализация .. пък и аз нямам насоки в каква специалност. Нищо не ме влече достатъчно много като занимание или учение за да се захвана да го правя.
Чувствам че се демотивирана да правя каквото и да е било . Гадно ми става като виждам хората около мен как знаят за какво живеят , знаят какво искат от живота и най-важното имат цели и се борят за тях. След това поглеждам себе си и не виждам нищо. Нищо което съм и нищо което мога да бъда. Усещам че нямам освен желанието , но и силите да го направя..Усещам как навлизам в депресия на моменти , виждам че не съм същата която бях, по-малко се усмихвам и по -рядко се смея..Нямам приятели нямам компания .. отдалечавам се и от приятеля си поради честите ни спорове напоследък .. той живее в негов свят вкопчен в работата си и своето развитие и когато има време се вижда с мен или със свои приятели..От два месеца почнах все повече да се чувствам така губя апетита си и слабея . Ако ви кажа че почти всеки ден когато се почуствам много гадно се моля на господ да ми прости че отново искам да умра.Понякога си мисля, че сигурно бих имала много по голям стимул за живот ако бях болна от нещо тежко и знам че ми остават няколко години живот и затова почнах да го искам.
Сигурно ме мислите вече за луда или че трябва да се обърна към психолог няма да се учудя и аз си го мисля вече , но това чувствам това и написах..Мисля често за миналото какъв беше живота ми, каква бях аз виждам разликата и ме боли .. Боли ме че някои с приятели вече не съм както съм била преди близка .. тъжно ми става че преди бях щастлива а сега не съм.. Страх ме от бъдещето от това какво ме очаква , колко още промени ще видя като погледна назад и сравня това което е сега.. Боли ме да живея не намирам как ..ОтговорОтговор с цитат - 28.11.13 11:51#2от: Боли ме да живеяДепресията върви ръка за ръка с мързела. Аз съм работохолик и нямам време много да мисля. Не зная, скука и бездействие. Без да пишеш годините си, аз щях да позная. Това лято ме замества на работа, едно момиче като теб. Много ми го хвалеха. Младите с извинение ви мързи. На седем години бях, като започнах да помагам в домакинството на майка си. Зная, че сега работа трудно се намира, но помагай в домакинството на майка си. Сготви нещо за вечеря да изненадаш родителите си.Имай си хоби, което да ти доставя удоволствие. Прави нещо, с което да се чувстваш полезна. Ако ти не си помогнеш, няма кой друг. Бях серт, но на депресията/мързела/ това помага.ОтговорОтговор с цитат
- 30.11.13 03:13#3от: Боли ме да живеяОриентирай се към някаква специалност,разгледай,харесай си някоя.По-добре да запишеш нещо,отколкото нищо да не учиш!Можеш да запишеш висше догодина примерно,намери си някъде работа.Също така се занимавай с нещо,намери си някакво хоби.Излизай с приятели,забавлявай се,не се депресирай.Ти си още млада и животът е пред теб,не се предавай,току така. ОтговорОтговор с цитат
- 30.11.13 06:54#4от: Боли ме да живеяАз съм на 27 и още уча.Ако питаш мен теб просто те е страх от ученето-защото не всеки може да влезе-трудно е и наистина не е работа за всеки.И понеже не ти се занимава много-много си намираш оправдание че няма смисъл.Моят съвет е да се ориентираш към специалност която се завършва по-лесно:философия,социални дейности.Така ще започнеш да се чувстваш като част от"стадото".Не мисли за това че няма смисъл.Учи задочно или в някой частен колеж защото там са по-занижени критериите и се минава по-лесно.Направи го колкото е възможно по-скоро.И все пак ако наистина мислиш че ученето не е работа за теб,намери си целодневна работа.Моето мнение е че се намираш в криза на възрастта.Когато стоиш като в кафез в средното училище 12години живееш с мисълта че веднъж да завършиш и ставаш цар и започва един безкраен празник.На човек му е трудно да приеме че рутината продължава и че в много от случаите е по-зле дори от тягостното"очакване"в гимназията.Помисли си само че по-голямата част от хората нямат висше и работят същите безсмислени професии.Просто ти трябва време да го приемеш./в случай че категорично се откажеш от следването.ОтговорОтговор с цитат
- 03.12.13 12:42#5от: Боли ме да живеяКоментарите са показателни, простотия до шия. Културата е общението в обществото.
Без общуване, обществото ще липсва.
То общуването има име, това е културата. Културата. Без Култура ще има джунгла. Политиците се постараха да няма култура. И днес никой митинг, няма да има толкова народ колкото преди. От един милион човека, може и двама да няма - близки по идеи и цели.
Човек критикува, само когато е очаквал нещо по-добро. И ако нещото, засяга пряко него или хора които обича, и нещото може да е по-добре. Кой критикува дъждът.. Той толкова си може..
Тебе са те критикували, от как се помниш. Което не е добре, особено ако подкрепата липсва.
Най-добре да учиш. Просто се отпусни, и се остави на течението, иначе как ще ти се случи късмета и новите приятели, гаджета. Запиши психология и философия, това е бъдещето, а и ще ти допадне. И най-готините състуденти и приятели ще намериш там.
Още сега почни да четеш Ерих Фром и Мишел Фуко. От тях ще научиш за другите, като тях.ОтговорОтговор с цитат - 04.12.13 01:36#6от: Боли ме да живеяХей я се стегни и какво и на кого ще докажеш като си сложиш край на живота та 1 ти нямаш приятели 2 и да си сложиш край на живота как ще разбереш че някой е доволен или му е жал за теб.та ти си на 20 живота е твой и е пред теб че те мързи това е от ясно по ясно но тук е проблема пълнолетна си имаш глава на раменете помисли кой те издържа кой ти готви кой ти помага за да живееш е ще ти подскажа РОДИТЕЛИТЕ ти та те са те записали за шофьорски курс записали са те за курс по масажи а ти за какво се записа НИЩО е дано поне тези два курса да си изкарала.и това е занимание курса по масажи е с доста квалификации и ако ти е харесал продължи ги усъвършенствай се и това е доста добра професия. добре платена.и учи задочно жена без образование не е нищо.учи езици ако знаеш някой език повече няма да ти навреди.Успех мила и не мисли за глупости а запретни ръкави и действай работи върху себе си .и накарай родителите да се гордеят с теб а не да съжаляват .накарай другите да съжаляват че не си тяхното дете .ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest