- 07.01.14 12:54#1Преживявам голям ужас! Дайте малко куражЗдравеите на всички читатели - знам че всеки си има проблеми но понеже няма на кои да си споделия, реших да споделя в интернет. И така на 27 години сам, живея в сужбина по точно бях женена. Имам едно дете, мъжа ми е от арабски произход да не разказвам от начало каква красива любов имаше между нас, но проблемите ни започнха когато детето стана на годинка.
Възникна една студенина по между ни спряхме да си говорим. Доиде време започнанме да спим оделно - абе кво да кажа гадна работа е отчуждението от две седмици ми обиаяви, че си има друга и иска да живее с нея. Не знам какво става с мен - оставам сама с дете почти никви доходи, работа, детска градина..абе един голиам ужас преживявам. Даите малко кураж поне да се усмихнаОтговорОтговор с цитат - 07.01.14 04:57#2от: Преживявам голям ужас! Дайте малко куражЗвучи верно ужасно. Може просто да си вземеш багажа и детето и да се върнеш в България, където се надявам, че близки могат да ти подадат рамо в началото. В крайна сметка не си първата и последната с провален брак, нужно е време да се преодолее разочарованието, но в никакъв случай не изпадай в самосъжаление, а мисли какво да направи, за да подобриш живота си - твоя и на детето ти.
УспехОтговорОтговор с цитат - 08.01.14 12:03#3от: Преживявам голям ужас! Дайте малко куражМоя съвет е да се бориш за детето. Да не ти го вземе. Ако имаш родители или близки отидете в България.Бъди умна и предвидлива.ОтговорОтговор с цитат
- 08.01.14 12:52#4от: Преживявам голям ужас! Дайте малко куражДа ви кажа честно мисля да се обарна кам социалните служби да се декларирам като самотна майка да си подам документи за жилищте лека по лека да търся работа и градина за детето понеже детето ми е признато от баща си и съответно дете то е с френско гражданство ще се боря сама съм решила знам че ако не се мъча сама няма кои да ми помогне да се враштам в българия не виждам смисал а колкото до бащата на малкиа не виарвам да ми го отнеме защтото тои има по голям син от първата си жена и не мислиа че щте вземе единия и щте се върне в държавата си тои самия си е остроил живота в франсия оф незнам времето щте покаже опитвам се да се окуражавам сама
ОтговорОтговор с цитат - 08.01.14 08:41#5от: Преживявам голям ужас! Дайте малко куражГледала съм много истории на българки женени за араби, всичките до една си приличат все едно сте били женени за един мъж. Не мога да ти дам съвет, само ще ти препоръчам да се свържиш с жени , които са преживели това, което преживяваш сега, само те могат да ти помогнат по адекватен начин, Желая ти късмет.ОтговорОтговор с цитат
- 12.01.14 04:52#6от: Преживявам голям ужас! Дайте малко куражНаистина си за съжаление моето момиче!Не ме разбирай погрешно...не искам,а и нямам право да те съдя,защото живота си е лично твой и само ти си имаш правото да си го живееш,както намериш за добре!Но в твоята ситуация е най-добре да се прибереш в родината....при близките си....при хората,които те обичат и които не биха те изоставили никога!Горе главата!Всяко зло за добро!Не те познавам,но някак си го усещам,че всичко ще ти се нареди и ще се усмихваш отново!Сигурен съм в това!И никога не се заблуждавай,че в България прекрасните мъже са се свършили!Дори по целият свят дамите ни завиждат,че сме единствените мъже,за които по красиви жени от нашите Българки няма!И това го тръбим при всеки удобен случай,защото си е самата истина!Не сме безгрешни,но ви обичаме и ценим много повече от колкото предполагате!Щастието ти е тук моето момиче....и може би дори вече стои на прага ти!Аз вярвам в това!Остава само и ти да го повярваш! :y: ОтговорОтговор с цитат
- 12.01.14 01:31#7от: Преживявам голям ужас! Дайте малко куражВярвам че в българия мъжете същто сенят жените но аз в българия нямам никой майка ми е починала когато съм била на 3 отгледана съм от баба до 17 годишна когато и тя си замина баща ми нямасше на кои да ме остави и ме взе в франсия да не влизам в подробности затова съм решила да не расчитам на никои щте се боря сама колкото до господина решихме тои да си живее с приателката аз с детето да остана в нашия апартамент обесщта ми да ми плаща квартирата но аз сега трябва да си намеря начин да си докарам някви доходи за прехрана а това щте стане като се декларирам като самотна маика неискам да се онижавам да му званя примерно за пари за яадене фтората ми стъпка трябва да настаня детето на градина зада съм свободна да си търся работа така мисля че като съм независима от него щте си спечеля свободата и правото на избор исках просто да си кажа какви са ми плановете кажете нали това е най правилнотоОтговорОтговор с цитат
- 30.11.14 12:03#8от: Преживявам голям ужас! Дайте малко куражСлучват се такива неща. Желая ти кураж и успех!ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest