Размисли за тези, които ни напуснаха
- 30.03.14 04:23#1ангел
НовакРегистрация: 19.03.13Град: ПловдивРазмисли за тези, които ни напуснаха Размисли за тези, които ни напуснаха......
Толкова много въпроси, остават в мене без никакъв отговор....
Толкова много сълзи и мъка остават във вечността и тъгата...
Но, най-голямата болка отново ме обзема, защото смъртта е част от животът ни, но въпреки това се питам.....?
- Съществува ли Бог? Ще се преродим ли и как?
-Ще ни дави ли цял живот в скръб и мрак?
А, Вие които ни напуснахте тихомълком от този свят, все още ли ще ни познавате, дори и когато се преродим?
Ще видим ли отново грейнала усмивка на лицата Ви? Ще ми кажеш ли мила мами, отново: Как си чедо? Добре ли си? Ще си кажем ли ,,Здравей", ,,Добро утро" или ще се разминем като непознати? Обичта ни към вас...... е онова, което казват, че ние споделяхме всичко в животът ни.... Поне за сега не приемам това за даденост, че ако се преродим ще се срещнем отново. Ще продължим ли нашите планове, които бяха в миражите ни?
Или ще си останем така пресечени от съдбата ни? Поне за сега, това ще остане в мечтите ни.
Не искам справедливост, а всъщност се питам отново -,,Съществува ли Бог"? Ще се преродим ли? Ще можем ли отново да се прегърнем и да почувстваме, вашите искрени сърца? Да си ви гушнем в обятията си отново? Или ще ни оставите да се давим в нашата скръб по вас, дори и ако се преродим отново?
Спирам се за миг и се замислям(Какво е това животът? Каква е неговата същност)?
Премигнах с очи и отново се запитах:
- Съществуваш ли Боже и защо така потайно си криеш лицето от нас? Ще се преродим ли?
И за какво ни е прераждане Боже, като си скрил всичко в мистерия, а само ни давиш в скръб и печал?
Но, не можеш Господи да ме лишиш от това право, поне виртуално в мислите си да прегърна мами и всички останали пресечени от съдбата ни души.......
Докато си тъй потаен...., не мога да ти вярвам боже!
аип55ОтговорОтговор с цитат
