- 10.08.14 01:32#1Tanya Ivanova
![Tanya Ivanova]()
НовакРегистрация: 04.03.11Град: ВарнаОтговори: -Как се каляваше стоманата или историята на моя животРодителите ми се бяха оженили сравнително късно. Баща ми беше на 39г и с помощта на родителите си беше построил къща в Аксаково, а майка ми имаше апартамент в Петлешев, който беше закупен от нейните родители. Според един от комунистическите закони едно семейство имаше право на само едно жилище, ето защо родителите ми са се развели, когато съм била на една годинка. Продължаваха да живеят заедно, но детството ми въобще не беше безоблачно. Бях свидетел на постоянни скандали и побоища. Благодарение на наема от апартамента на майка ми събрахме пари, за да купим 3 етажа от 4-етажна къща във Виница. Ако мислите, че наследството от родителите ми ми е подарък, ще ви кажа, че къщата не беше изкарана и аз бях 8-годишна, когато мъкнех в двете си ръце по една кофа с по 4 тухли в нея от двора до тавана, като майка ми кръшкаше от работата след половин един час, баща ми след всеки курс правеше почивка за по цигара, т.е. за един негов курс аз правех 2-3 мои. И ако си мислите, че 8 тухли са твърде тежки за 8-годишно дете, Вие никога не сте мъкнали тенекии с пясък, варов разтвор, въглища, или пакети с фаянсови плочки. Ще Ви кажа и че таванът нямаше и една вътрешна стена, а в момента е едностаен апартамент за живеене.
По време на възродителния процес в България имаше много терористични актове и тогава възнаграждението на учителите в турските села беше двойно и тройно по-голямо от това в града. Ето защо майка ми замина по селата с мен, за да спечели пари, с които да изкараме къщата. След трети клас тя винаги ми беше класна и ако си мислите, че това е особено предимство, ще Ви кажа, че от мен се изискваха много повече познания, за да получа олична оценка. За разлика от другите деца, които тя препитваше само за последния урок, аз бях подложена на кръстосан разпит върху целия учебен материал, а в първи клас правех показно по бързо четене на седмокласниците. Естествено всяко незнание се наказваше с оценката много добър 5, след което ми се натякваше, че не съм си научила, че съм се шляела по цял ден и че дори съм четяла художествена литература, тогава когато е трябвало да си чета уроците. Бях стигнала до там, че криех книгите между страниците на учебника, за да може ако тя внезапно влезе в стаята ми, да бъде заблудена, че си чета уроците. Иначе следваше скандал и бой, но това, което най-много ме болеше бе, че унищожаваше книгата. Имало е и случай, когато ме е поваляла на земята с бой в класната стая пред съучениците ми за нещо, което съм и отговорила. И ако си мислите, че побоите бяха само с юмруци и ритници, не, дами и господа: редовно ме биееше със железен дилаф. Бях на 19, когато ме атакува с нож. И ако се чудите каква беше причината майка ми да ме атакува с нож, тя искаше да започна връзка с мой колега от Гърция, щото видите ли ако се омъжа за него съм щяла да се устроя. Естествено съучениците ми през цялото време ми се подиграваха заради характера на майка ми и заради високите оценки. Това не ме спираше да им подсказвам, когато ги изпитваха и да решавам задачите и тестовете на контролните на целия клас. Естествено не можех да очаквам каквато и да е благодарност от когото и да е било от тях, но със всяка решена задача аз получвах повече знания и опит, които щяха да ми помогнат в бъдеще.
Ще Ви разкажа и случаят, в който бях най-близо до намесата на социалните служби: не знам за какво противоречие майка ми ме замери в лицето със отворена консервна кутия, металът се заби съвсем близо до окото ми. След това се озовах в спешното и повярвайте ми беше доста трудно да обясня на лекаря как консервната кутия сама се е озовала на лицето ми. Реакция?... никаква.
През лятото давахме апартамента под наем на чужденци, докато ние живеехме на тавана. Вследствие на това първото си предложение за брак получих на 12 години от 24 годишен кувейтчанин. Аз бях дете и нямах и представа какво иска от мен този човек, доложих на родителите си, а те слава богу не бяха готови да ме продадат толкова рано (щото в България и това се случва).
С много усилия и гастрит успях да вляза в най-елитната Първа Езикова Гимназия в града. Там попаднах в конкурентна среда, която стимулираше развитието ми. Тъй като за да стигна до нея трябваше да сменям два автобуса, аз спестявах пари за билети като ползвах само единия и вървях около половин час до училището. Е, нищо по-хубаво от спорта ще кажете, само че, за да стигна до там минавах през парка на паметника на българо-съветската дружба, а там често ме причакваха чичковци със свалени гащи, които ме гонеха по целия път през парка. Не ме ескортираше полицейски кордон. В този парк по време на моето гимназиално образование беше извършено и убийство. Т.е. след 17.00 никой от нас не смееше да мине оттам, а втора смяна продължаваше до 18.00 часа, когато през зимата е тъмно като в рог.
В годината на завършване от гимназията режимът в училището се отпусна, учителите често отсъстваха. Ето защо майка ми написа писмо до директора. Последва системен психически тормоз от страна на някои от учителите и директни заплахи, че ще ми смъкнат успеха. Да ама колкото и да се опитваха и да ме разхождаха по целия изучаван материал, не можеха, щото си знаех матриала. Съучениците ми също ме намразиха, защото на всяко дете му изнася облекченият режим в училището. Тогава по същата причина ме изостави и момчето, в което бях влюбена. След една година се срещнахме и той ми показа, че съжелява, след 5 години се опита да започне връзка с мен - аз никога не му простих. На абитюрентския си бал носех рокля ушита от позната от стар плат на майка ми по мой дизайн (щото аз и да рисувам мога) и по нищо не отстъпвах на съученичките си, които носеха одежди за по 400 лева.
Кандидатствах и влязох втора по успех медицина. Тогава приемаха само 15 момичета и 15 момчета, а кандидатите във Варненския Университет бяха над 400 тази година. Много от колегите ми, включително и първата в класирането кандидатстваха за втора година. По това време баща ми беше безработен, живееше в мазата на къщата в Аксаково, а апартамента даваше под наем. Майка ми беше пенсионерка, получаваше 120 лева пенсия и даваше тавана и мазата на къщата си под наем за общо 180 лева. Естествено много често квартирантите не си плащаха наема и ни завличаха в сметките за ток и вода. Аз получавах 50 лева стипендия за отличен успех, с която си плащах таксата за университета от 120 лева на семестър и си преснимах учебниците, защото учебник, който сруваше 30 лева преснет ми излизаше 5-6 лева, всичките ми дрехи бяха от втора употреба, защото за 1-2 лева намирах дрехи, които сруваха минимум 20 лева в нормален магазин. Учех цяла зима при -10 градуса температура в стая, чийто прозорец не можеше да се затвори, без отопление. Единственият колбас, който познавах бяха пилешките кремвирши, щото свинските бяха лукс. Завърших с отличен успех, а на абсолвентския си бал отидох с рокля от втора употреба, която купих за 3 лева и 50 стотинки.
И никога не съм си лягала с богати чичковци за пари.
PS: Споделям тази история не защото имам нужда от помощ, за мен всичко вече е приключило по най-благоприятния начин. Просто искам да покажа на другите ситуацията в някои съвсем "нормални" български семейства и в обществото като цяло. И по този начин да помогна на други деца, които имат подобна съдба. Да науча родителите на малко разум в отношенията с децата си, защото те реално нямат кой знае какъв избор. Не проповядвам, че решение са социалните служби. Да отнемеш детето от родителите му и да го пратиш в интернат, където то няма да получи добро образование и съответно средство, с което да се измъкне от калта, също не е решение.ОтговорОтговор с цитат - 14.08.14 12:26#2човека
НовакРегистрация: 08.05.14Град: -Отговори: 32от: Как се каляваше стоманата или историята на моя животтова по скоро е за тези които си мислят че живота трябва да върви по мед и масло и че всичко което трябва да им се случи трябва да го направи накой друг за тях , както и за тези които ги мързи и за тези които се смятат за специални няма лесно всичко е борба за да ти е хубаво в живота трябва да се бориш и да положиш огромни усилия само комунистите които сая получили всичко на готово от крадени пари ни учат как всичко се подрежда прекрасно без усилиеОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest