- 27.11.14 04:48#1Деси
![Деси]()
Регистрация: 21.04.14Град: ПловдивОтговори: -Аз съмаТази вечер искам да оставя тишината да спи.
Сама под звездите просто стоя. Затварям очи, но не мога да затворя раните и боли. Не искам, но мълча-изгубила надежда, изгубила-пътят, който ме отвежда там, където всичко забравям. Толкова съм претръпнала. . изгубила битката отдавана съм се отдръпнала. . . Винаги не разбрана, животът ме мачка и винаги съм сама. . . Забравена съм от всички, но мечтая за криле с които да отлетя на по добро място а времето лети. Чувствам, че съдбата ми е предречена, чувствам се толкова самотна и обречена. . . В очите ми няма мечти а сълзите ми текът, гледам към звездите как блестят, тук съм за последен път. Звездите си отидоха, но аз съм още тук, иска ми се да живея, но живота на друг. Аз съм, като черно-бяла лента без звук, мечтая за една честна усмивка, но до тук! Тъжният ми поглед разтапя се в сълзи, усещам тялото си все едно пълзи.
Виждам себе си в огледалото, като лош спомен до днес от началото. Всяко вдишване усещам, като болка, като промушване, като обиколка, но не и в страната на чудесата, единствения човек, който ми даде любовта и с , , ще изчезна от живота ти'' ме срина със земята , поглеждам към небесата. Може би ще се усмихвам повече от там. . Хванах розите, но и техните бодли докосна живота ми и сега ме боли. Как да накарам раната да не кърви? като спра пътя на живота си по който вървя! Останалото ще свърши прелеза и влака, ще ме сложат да легна и затворят капака и заровят на два метра в земята!
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest