- 19.09.15 12:00#1M.
![M.]()
Регистрация: 07.07.14Град: -Отговори: -Минаха 3 години, а аз все още плачаЗдравейте, не търся мнение, нито съвет, въпреки че не бих отказала нито едното, нито другото. Искам просто да споделя нещо, което ме мъчи от прекалено много време. По принцип, когато се чувствам по начина по който се чуствам сега - пиша песни, слушам стари песни свързани с "онзи" период от живота ми.
Става въпрос за първата ми истинска, недоизживяна, донякъде дори несподелена любов. . нещо, което ме промени много. Не се оплаквам, не го приемайте така, просто. . незнам. Преди вече повече от 3 години се запознах с едно момче, което няколко пъти ми изневери, лъжеше ме във всеки удобен момент, играеше ролята на лошото момче. Занимаваше се с разпространение на леки наркотици, като това никога не ми е било приятно, но и никога нищо не съм му казвала по въпроса. По онова време имах строг родителски (бабин) контрол и не можех да се забавлявам, да излизам. . може би и това е бил проблема за него. Той най-вероятно е искал момипе, което да може да показва и прочие. Лошото е, че сериозната му връзка след мен беше с момичето, с което ми изневери докато бях при баща ми във Варна за няколко дни от лятото.
Дам. . лятна любов, която вече 3 години и половина ми носи само тъга. Тъга по неизживяното. В последствие аз пораствах и с всеки изминал месец се променях малко или много. Момчето явно забеляза това и започна да ме използва, да се подиграва с мен и със силните ми чуства към него. Много добре знаеше какво изпитвам и с това ме манипулираше. А аз все така влюбена му се връзвах и давах мило и драго за един час прекаран с него. Грешах давайки му това, за което очевидно ме търсеше. . е тогава не го виждах така, но сега вече ми прави впечатление. И въпреки, че имаше сериозна връзка (продължаваща и до днес) с момичето, с което ми изневери продължаваше да ме търси. . защо? "винаги ще си ми тръпка" казваше той, а аз малкото глупаво момиче го гледах и слушах с светлинките в очите. Обичах го и то адски силно, адски много. . и адски болезнено.
В продължение на една година плачдх абсолютно всяка вечер. Започнах да пия. . защо и аз не знам. Чуствах се добре, мислейки си че така няма да мисля за него, уви. И днес, 3 години по-късно продължавам да плача на моменти. Боли ме, всякаш имам бучка в гърлото. Боли ме от факта, че имам сериозен приятел, с когото живея а продължавам да мисля да мисля за друг. Иска ми се да му напиша колко много го обичам, че не съм го забравила, че е всичко, което искам и някога съм искала, но не. . . . Не ме опреквайте-държа на сегашният си приятел, той е човека, който за известно време ме накара да забравя за лятната си любов, той е най-доброто момче, което съм срещала и го обичам много
. но не знам защо все още мисля три години назад. .
Историята е адски дълга а и доста се увлякох да Ви занимавам с драмата на една 19 годишна. Не Ви познавам, но Благодаря, че прочетохте кратката ми история. Пише ми се много, пише ми се за всичко, мисля че така ще забравя, но уви нещата вървят наопаки. Ако имате съвет, мнение, дори обида-приемам абсолютно всичко.ОтговорОтговор с цитат - 19.09.15 02:32#2дръвник
Регистрация: 29.03.14Град: -Отговори: 7от: Минаха 3 години, а аз все още плачаАбе вие жените сте много странен народ, мамка му. Смисъл, ние сме си свине, да си кажем истината, ама ако някоя се държи с нас така като тоя тип се е държал с теб ще я зарежем. Как може да обичаш такъв човек и по-интересно - какво обичаш в него ?! Задай си този въпрос.ОтговорОтговор с цитат - 21.09.15 04:29#3Ванеса Иванова
Регистрация: 12.09.15Град: -Отговори: 3от: Минаха 3 години, а аз все още плачаНапиши едно писмо, което го адресирай до въпросното момче, но не го изпращай...
Като за начало напиши как се чувстваш и после защо го обичаш както каза човекът по-горе. После напиши всички негативни качества, които си забелязала в него. По-надолу напиши всичко, което ти е причинил, излей си напрактика чувствата. Накрая напиши всичко, което си направила за него и какво си получила в замяна... и най отдолу напиши - "Защо ме мразиш?" След това задраскай неговото име и адресирай писмото до себе си. Няма смисъл просто да се терзаеш за миналото. То не е фактор.. както обичам да казвам "life goes on..." Наистина ли си си причинила всичко това цели три години? Затвори тази страница. След като си готова с писмото го прочети и обмисли внимателно. Наистина ли си заслужава да си причинявам болка, заради изгодата на някой, който ме използва? You don't desereve anything you don't want. Изгори писмото и go ahead!ОтговорОтговор с цитат - 05.10.15 03:45#4Пламена M.
ДжедайРегистрация: 13.11.12Град: -Отговори: 193от: Минаха 3 години, а аз все още плачаРазбирам те напълно. Жените сме склонни сами да си причиняваме подобна болка, както се вижда и от написаното от теб - страдаме за неща, които не са се получили. Теб те боли както от това, че те е лъгал и използвал, както и от това, че не се е променил и не се е получило помежду ви. Ти самата си наясно, че това е човек, с когото не можеш да имаш нищо сериозно, особено, като се има предвид "престижната" му професия. Решението е да се отърсиш, а когато не можеш да спреш да мислиш за това, просто да се отдадеш на един-два щастливи спомена, но - дотам. Спомняй си за хубавото, но никога не си задавай въпроса: "Ами ако..?". Защото ти си представяш как е можело да сте заедно и да сте щастливи. А замисли ли се, че можеше да сте още заедно и той да продължава да ти изневерява, както явно прави със сегашната си приятелка, да те тормози и тнт. Никой не иска такъв живот - бъди благодарна за това, което имаш.ОтговорОтговор с цитат - 19.10.15 09:51#5Потребител#162268Регистрация: 18.10.15Град: -Отговори: 3от: Минаха 3 години, а аз все още плачаЗдравей! Пиша ти,защото аз изживявам същото вече от около година. Мислех си, че с течение на времето всичко ще премине (нали времето лекува всичко?!?? ),но не става така. Болката и тъгата нарастват с всеки изминал ден, чувствам се обсебена от тях и от мислите за човека,на който отдадох 8години от живот а си и който със садистично безразличие ми каза, че има друга връзка и че всеки тръгва по своя път.... Дори нямаше доблестта да застане като мъж и да ми го каже честно. Мои "приятели "ми казаха как стоят нещата. А той до последно се държеше с мен така, както и през цялото време, все едно, че няма нищо.... Върхът беше, когато ми каза, че "независимо как ще се развият нещата, ние трвбва да останем приятели! ".Аз бях в шок... и което е още по -лошото: така и до сега не мога да се съвзема и да си стъпя на краката.. Постоянно мисля само за това и имам чувството, че ще се побъркам! Опитах (и продължавам да опитвам )всякакви начини да го отдалеча от себе си -пълно пренебрегване, мълчание, безразличие... нищо не помага. Той търси контакт с мен и начин да ми демонстрира "приятелството "си.Независимо, че аз съвсем безапелационно и категорично съм му заявила, че това няма да стане! И така... вече почти година! В пълна безиходица съм, не мога да намеря изход от положението, не знам какво да правя...
Извинявай, ако съм те отекчила. Исках само да споделя с теб моята история. Желая ти възможно най -скоро да намериш решение на проблема си и да бъдеш щастлива-заслужаваш го! Не се предавай! ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest