Той бе единствения, на когото можех да разчитам
- 22.06.11 07:06#1nana1
НовакРегистрация: 22.06.11Град: -Той бе единствения, на когото можех да разчитамЗдравейте, загубих един много важен за мен приятел, той е от съседния клас. Приятелката ми го заговаря по коридорите, пуска му по някой базик, ходи да го разпитва за клюките (понеже тя малко си пада клюкарка 
) и това малко ме дразни защото тя с него се познава от 1 година, а аз от 4 години.
Сега с него просто се знаем, просто се поздравяваме.
Всичко започна така:
Преди бяхме в един клас. Често стояхме заедно междучасията и си разказвахме разни историйки, той ми обясняваше как тренирал тенис, колко медала имал, как го победили последния път и колко гадно му било. Аз пък между друго имах мечта да стана певица, няма значение каква (е само чалга не ми е на сърцето да пея 
), но понеже след като пея започвам да се дъня и да кашлям няма как това да стане.
Вече просто не си споделяме, не е до мен и ... мога даже спокойно да кажа, че в коридорите едва ме поглежда. Всичко това стана след един рожден ден на един друг наш общ приятел. Аз се преместих от малкото училище до 4ти клас (сега вече целия ми бивш клас дойде в моето даскало, както и той) и отидох в друго, което е от 1 до 7 клас (тогава бях 4ти) поканиха ме на рождения ден и не бяхме се чували от цели 2 седмици (демек след местенето ми от даскало).
Като че ли точно в него ден започнах да се влюбвам в него и когато всички излязоха, за да взема пица, една моя друга уш приятелка му каза, че го харесвам. Тази приятелка тогава ми беше уж най-добрата, но явноооо... не е било така. Когато се върнахме и започнах да го разпитвам за тениса как е и тн., той само ме изгледа тъпо и ми каза - не ми е до това сега не ме занимавай!
На следващата година, когато дойде бившият ми клас, вече дори не се поглеждахме. Мисля, че заради тъпото ми детско влюбване тогава, сега го загубих като приятел на когото можех да разчитам. :cry: Моля, помогнете ми да си го върна и да го убедя, че вече не го харесвам! ОтговорОтговор с цитат
