Не мога да преодолея смъртта на дядо
АнонименНовак
Преди година и 8 месеца почина дядо ми. Всичко се случи внезапно. Той беше най-здравия и силен мъж, който познавам, а рака го превърна в немощен полужив-полумъртъв човек. Първо спря да яде и започна драстично да слабее, след няколко седмици вече не можеше и да се движи без помощ.
Винаги, когато го виждах му казвах "имай вяра дядо ще се оправиш", а той винаги протягаше ръце за две 5 и ми се усмихваше с неговата усмивка. От моето семейство за мен нямаше по любим човек от него. Още от малка си спомням как ми разказваше, че като малък е имал куче Гуджо, кръстил го е така, защото кучето е нямало опашка. Най-тъжното от историята беше, че са отровили Гуджо. Той беше човека, който ме научи да играя на шах.
Никога не ме остави да победя и това ме научи на житейски урок-никога не се предавай, ако искаш нещо. Дядо ми беше учител по история и обожавах да уча с него история. Разказваше толкова интересно, че до ден днешен помня всяка дума. Може би тогава не осъзнавах колко обичам тези часове прекарани с него в учене на история, но сега бих дала всичко за един такъв час. Спомням си как ми се караше за дето лежах под парното, а аз толкова обичах да лежа там. Дори веднъж се опитах да му оплета шал, но разбира се не се получи, но на него му хареса.
Тежко ми е, че моят герой не е вече сред живите. Той и баба ми са ме отгледали. Винаги ми помагаше макар, че аз винаги съм била ината и настоявах да го правя сама, сега когато него го няма искам да ми помогне, защото не мога да се справя сама. Липсва ми прекалено много и макар, че е минало време аз не мога да се справя с това, че няма да го виждам всеки ден.
Когато разбрах, че е починал първото, което направих, когато влязох в апартамента беше да си събуя обувките, да изтичам в неговата стая и да се тръшна на неговото легло и да плача, докато не ми остане нищо. Искам си дядо. Искам той отново да ме бие на шах, за да ми даде мотивация да опитвам отново и отново, докато не успея. Бих дала абсолютно всичко за още няколко минути с него. Обичам го повече от всичко.
Винаги, когато го виждах му казвах "имай вяра дядо ще се оправиш", а той винаги протягаше ръце за две 5 и ми се усмихваше с неговата усмивка. От моето семейство за мен нямаше по любим човек от него. Още от малка си спомням как ми разказваше, че като малък е имал куче Гуджо, кръстил го е така, защото кучето е нямало опашка. Най-тъжното от историята беше, че са отровили Гуджо. Той беше човека, който ме научи да играя на шах.
Никога не ме остави да победя и това ме научи на житейски урок-никога не се предавай, ако искаш нещо. Дядо ми беше учител по история и обожавах да уча с него история. Разказваше толкова интересно, че до ден днешен помня всяка дума. Може би тогава не осъзнавах колко обичам тези часове прекарани с него в учене на история, но сега бих дала всичко за един такъв час. Спомням си как ми се караше за дето лежах под парното, а аз толкова обичах да лежа там. Дори веднъж се опитах да му оплета шал, но разбира се не се получи, но на него му хареса.
Тежко ми е, че моят герой не е вече сред живите. Той и баба ми са ме отгледали. Винаги ми помагаше макар, че аз винаги съм била ината и настоявах да го правя сама, сега когато него го няма искам да ми помогне, защото не мога да се справя сама. Липсва ми прекалено много и макар, че е минало време аз не мога да се справя с това, че няма да го виждам всеки ден.
Когато разбрах, че е починал първото, което направих, когато влязох в апартамента беше да си събуя обувките, да изтичам в неговата стая и да се тръшна на неговото легло и да плача, докато не ми остане нищо. Искам си дядо. Искам той отново да ме бие на шах, за да ми даде мотивация да опитвам отново и отново, докато не успея. Бих дала абсолютно всичко за още няколко минути с него. Обичам го повече от всичко.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (8)
Изпрати
Moga da ti kaja edno .. MUKATA e neshtoto koeto razdelq jivite i murtvite ... ne trqbva da tujish .. misli si chesto za nego zatvarqi ochi i si go predstavqi za da mojesh da go vidish toi shte e vinagi v surceto ti :)
1
0
sluchaino popadnah na temata ti ii .. da znam kak e moqta istoriq e podobna samo , che baba si otide kakto i pri teb tq me otgleda vinagi mi pomagashe da ucha imashe 5 vnuci , no az i bqh liubimata zashtoto bqh purvata i vnuchka a tq vinagi e iskala da si ima momiche .. i az kakto teb sigurno ot malka si misleh che baba nikoga nqma da si otide i nikoga ne sum go i ochakvala no i tq imashe rak na beliq drob uj q lekuvaha i taka izvednuj sprq da qde poslednata sedmica bqhme vsichki zaedno az tate tq brat mi piehme i qdqhme vsichko beshe nared tq beshe shtastliva , no sled 3 dena kogato otidoh da q vidq tq ne mojeshe da stane ot legloto i ne mojeshe da govori veche .. ;( pomna samo poslednite i dumi (na baba zlatnoto momiche ) i ottogava ne govoreshe .. mina se nqma i sedmica i tq si otide ... az dori za mig ne si bqh pomislila che tq naistina shte si otide vinagi i kazvah spokoino babo trqbva samo da iskash da se opravish i to shte stane .. ama eto che se sluchi .. kato bqh malka i gotveshe mi kazvashe ela da vidish kak se pravi da se nauchish obache az bqh malka i iskah da si igraq .. posle vinagi kato gotveh i se obajdah da si govorim dokato go pravq a posle kato q nqmashe vseki put shtom trqbvashe da gotvq revqh ... i az kato teb kogato pochina otidoh legnah na legloto i plakah s chasove ... mnogo mi beshe gadno che malko predi bala mi tq si otide zashtoto vinagi me nasurchavashe da ucha i mnogo iskah da me vidi che zavurshvam i da e s men ... do den dneshen nishto ne e sushtoto nito rojdeniq mi den nito praznicite MNOGO Mi lipsva ... obicham da q sunnyvam zashtoto taka moga da q vidq .. no naistina mi se iska da mojeh pone da i pipna rukata i da q pogledna v ochite i da i kaja kolko mnogo q obicham :( sled kato pochina si napravih tatuirovka v neino ime .. pone tatuirovkata ne moje nikoi da mi q zeme vinagi kato mi e mluchno za neq si poglejjdam lqvata ruka i neinoto ime tam i sqkash tq e do men :)
1
1
kakvoto i da kaja 6te e malko dqdo ti e bil strahoten 4ovek
0
0
Негуби самоконтрол,защото ще изгубиш себе си.
1
0
Дядо ти ще е винаги с теб!Просто ти не можеш да го видиш! И ще играете мислено шах ,и ще ти дава съвети и ще те пази! Смъртта е състояние на тялото!Духът живее винаги с нас!Кураж и вяра! Живей така,както те е научил той! И знай,че той ще се гордее с теб!
4
0
Тази болест е кошмар. Аз загубих баща си наскоро. Още не мога да го осъзная.,че вече го няма, ,просто не мога. . .
Но това е неизбежно. ,никой не е вечен
,само да е по-късно и да не е от тази болест!
Но това е неизбежно. ,никой не е вечен
,само да е по-късно и да не е от тази болест!
3
0
Хей ,,,,хлапе не се тъжи такъв е живота!ще ти кажа нещо което майка ми казваше че хубавите хора бог ги иска при себе си.мисли че сега не го боли.
4
0
Благодаря ти
1
0
Напълно разбирам какво ти е, загубих дядо преди броени дни, ужасно е и БОЛИ ... Всяко лято прекарвах на село до баба и дядо, като малка с нашите живеехме заедно с тях, бях много близка с него, водеше ме на градина, играеше с мен, научи ме на много, а сега вече го няма :( НИКОГА НЯМА ДА ГО ИМА :( Тежко е ...
Дядо също беше болен от рак, преди почти 7 години му поставиха диагноза - рак на бъбрека, махнаха му единя бъбрек, година и нещо беше добре, след което се появиха разсейки в белия дроб, включиха го в програма и слагаше инджекции през ден, по това време се омъжих, молехме се да издържи сватбата, след сватбата забременях, молехме се да изчака да се роди и сина ми, синът ми се роди, радва му се и играеше много с него. Щастлива съм от факта, че 3 години се радва на детето ми и то поотрасна пред очите му. Май месец 2014 започна да дава назад, не му се ядеше, отпадаше по малко, Август щяхме да сме кумове, изчака и кумуването ни и ни се радва, още от следващия ден се влоши доста. Хубавото бе, че до последно не се залежа, излизаше макар и по малко и хапваше макар и по малко. На 2 октомври с мъжа ми имахме годишнина, 4 години от брака, в навечерието срещу датата не спах спокойно, будех се, мислих за дядо, бях сигурна че нещо лошо ще се случи ... станах сутринта в 6.30 и бях убедена, че в 7 майка ми ще звънне с лоша новина. Така и стана в 7 телефона на съпруга ми звънна, а аз направо се разплаках, бременна съм в началото на 3 месец и майка ми е искала да ме подготви мъжа ми, само че аз просто бях сигурна ... :(
Гаден живот
Дядо също беше болен от рак, преди почти 7 години му поставиха диагноза - рак на бъбрека, махнаха му единя бъбрек, година и нещо беше добре, след което се появиха разсейки в белия дроб, включиха го в програма и слагаше инджекции през ден, по това време се омъжих, молехме се да издържи сватбата, след сватбата забременях, молехме се да изчака да се роди и сина ми, синът ми се роди, радва му се и играеше много с него. Щастлива съм от факта, че 3 години се радва на детето ми и то поотрасна пред очите му. Май месец 2014 започна да дава назад, не му се ядеше, отпадаше по малко, Август щяхме да сме кумове, изчака и кумуването ни и ни се радва, още от следващия ден се влоши доста. Хубавото бе, че до последно не се залежа, излизаше макар и по малко и хапваше макар и по малко. На 2 октомври с мъжа ми имахме годишнина, 4 години от брака, в навечерието срещу датата не спах спокойно, будех се, мислих за дядо, бях сигурна че нещо лошо ще се случи ... станах сутринта в 6.30 и бях убедена, че в 7 майка ми ще звънне с лоша новина. Така и стана в 7 телефона на съпруга ми звънна, а аз направо се разплаках, бременна съм в началото на 3 месец и майка ми е искала да ме подготви мъжа ми, само че аз просто бях сигурна ... :(
Гаден живот
4
1
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 4
50
43
31
20
10
Дай твоята оценка:
